На краката си бе обул червени копринени пантофи без токове, чиито върхове се извиваха далеч нагоре. Подметките се състояха от дебел картон, покрит отдолу с кожа, и като нищо имаха три пръста височина.
Главата се предпазваше от оплетена от тръстика и подплатена с мек хастар шапка, която напомняше огромна обърната паница. Беше украсена с голям кичур червено обагрени конски косми и с една изработена от тънка златна ламарина проблясваща драконова фигура.
През едното рамо преминаваше колан, на който бяха закрепени две криви саби — едната по-къса, а другата подрънкваше по земята.
Не бе забравено и най-важното — в ръката си носеше ветрило, зад което, както го разтвори в момента, можеше най-малкото два пъти да скрие торса си. На тази вещ, която не бива да липсва на никой китаец, бе изписана кървава бойна сцена, а над нея блестеше със златните си йероглифи китайски надпис.
— Е, как ме намирате? — попита той.
— Отлично! — отвърна Дегенфелд. — Ама откъде пък се сдобихте с тоя тоалет?
В интерес на истината трябва да кажем, че според китайските представи Търнърстик правеше извънредно голямо впечатление.
— Купих го от Сингапур — поясни той. — Там поръчах да направят и надписа върху ветрилото.
— Можете ли да го прочетете?
— Не. Що се отнася до китайското четмо, то там не стоя здраво на нозете си. Прочетете го, моля ви.
Дегенфелд разгледа внимателно знаците и обясни:
— Китайците нямат «р»; те го произнасят като «л». Ето защо е трудно да се дешифрира първата сричка. Сигурно трябва да се каже Тър вместо Тъл?
— Естествено. Та нали това е моето име, преведено на китайски.
— Аха, тогава съмнението отпада. Следователно надписът гласи: «Тър-нинг сти-кинг Куо-нган та-фу-тсианг». Вярно ли е?
— Така мисля. Можете ли да го преведете?
— Да. Той гласи: «Търнърстик, великият генерал-майор екселенц». Ама какъв бяс ви е прихванал, капитане! Претендирате да сте генерал-майор, че и на това отгоре велик, което значи прославен, а?
— Че защо пък не? — ухили се запитаният. — Без съмнение имам разум колкото един китайски генерал-майор.
— Но ако трябва да докажете, че наистина сте такъв?
— На оня, който ми го поиска, ще му го докажа веднага, и то с тези мои два добри пестника. Това е легитимация, на която сигурно никой китаец няма да противостои. А какво мислите за това тук? — Той приповдигна леко шапката и изпод нея тутакси се плъзна скритата до този момент изящна плитка.
— Пен-тзе — засмя се студентът. — Една истинска, същинска пен-тзе, плитка, както се води по книгите. Как я закрепихте?
— Виси на извънредно фина, почти невидима мрежа, която съм нахлузил върху собствената си коса. Виждате, че съм напълно подготвен да предприема един излет до Небесните синове.
— Стига само да не рискувате твърде много!
— Да рискувам? Като че не зная! Капитан Фрик Търнърстик винаги знае какво прави. Спомняте си само за моята лекота в говора, за моите окончания и диалекти! Какво може да ми се случи? Освен това съм роден немец и американски гражданин. Какво може да ми се случи щом се държа като джентълмен? Нищо, хич нищо! Аз си притурих титлата, та господа китайците да не вземат да си помислят, че живея само от бъзова супа. Какво биха могли да имат против? И тъй, аз съм готов за тръгване. Трябва само да кажа на кормчията още едно-друго. С вас как стоят нещата? Приключихте ли с приготовленията?
— Големи приготовления нямам за правене. Свършите ли с кормчията, тримата можем да се присъединим към вас. Та нали няма да вземаме багаж, значи бързо ще се оправим.
— Е, чак толкоз бързо, колкото си мислите, няма да стане. Там идва полицейската лодка, на чиито пасажери ще трябва да даваме отчет. Щастие, че не идваме от някоя заразена област и нямаме болни на борда, в противен случай щяха да ни поставят под карантина, а тя трае до десет дни. Всъщност би трябвало тази лодка да ни посрещне още далеч навън.