Лодката пристана и на борда се качи полицейският комисар с доктора и един младши чиновник. Бяха англичани, та нали Хонконг е английско владение. Те се учудиха немалко, когато Търнърстик им се представи като капитан. Но като размениха някоя друга фраза с него, разбраха що за чудак е и полагаха усилия да задават служебните си въпроси със сериозна учтивост. Намериха всичко наред и тъй като кормчията щеше да се погрижи за по-нататъшното, на храбрия капитан вече нищо не стоеше на пътя, когато те си отидоха, да се оправи към сушата.
Докато траеха горните преговори на един от притежателите на многобройните лодки, натискали се преди малко насам, се бе удало все пак да пристане до бордовата стълбичка и да се качи на борда. Беше стар китаец в мръсно облекло, босоног и с огромна тръстикова шапка на главата. По тила му се спускаше мизерна къса плитчица като опашката на някой плъх, а на чипото монголско носле танцуваха грамадни очила. Когато забеляза, че капитанът се кани да го прогони гневно, той го изпревари, запитвайки го учтиво, и то на употребявания тук пиджин-инглиш:
— Money, money! To want you money? I am money-exchanger; to be banker. I will exchange! [23]
Той беше чул част от разговора на Търнърстик със служителите и знаеше следователно, че капитанът въпреки скъпото си китайско облекло не е местен жител. Неговото предложение тутакси ликвидира яда на Търнърстик, който бе убеден, че малко дребни пари в джоба винаги са от полза. Ето защо навъсената физиономия на капитана се поясни. Той измъкна от джоба на шалварите си един дълъг, дебел, добре натъпкан кожен портфейл, извади една банкнота и каза, ама не на английски, о, не, защото нали искаше да бъде смятан за китаец:
— Да, да! На мен необходиминг монетенг, дребнанг монетенг. Обеменетунг ми единг доларенг!
Той размаха банкнотата пред сарафина. Оня опули очи, сащисай от тоя китайски и отговори:
— I can not understand. I shall exchange this dollar? [24]
— Ja, yes, oui! [25] Та налинг достатъчност яснинг го каза-хенг!
Въпреки това китаецът поклати леко глава. Но понеже поне онова yes бе разбрал, поиска да знае:
— Which money to wish you? [26]
Търнърстик се обърна към Метусалем, който наблюдаваше сцената с тайно задоволство:
— Кажете, моля, как се казват всъщност тукашните монети? Искам да имам възможно най-дребните пари.
Около устните на запитания заигра усмивка, която не можа да спотаи, когато отвърна:
— Най-дребната монета е сапеке, наричана тук «ли». Десет ли са един фен, десет фена — един чунг, а десет чунга — един лианг.
Търнърстик благодари за информацията с кимване на глава и заповяда на сарафина:
— Дайтенг ми ли, само ли! Искам ли, нищо освенинг ли! — Същевременно му тикна долара в ръката. Сарафина погледна три-четири пъти ту долара, ту лицето на капитана, зина още повече уста, сбърчи така чело, че очилата му поискаха да се хързулнат по нослето, и рече неуверено:
— Li, li, li! I have li, li, li! [27]
Пристъпи до релинга и викна няколко китайски думи на двамата юноши, седящи в лодката, след което те домъкнаха горе един дървен сандък и го курдисаха пред него. Той постави показалец на носа, направи полугласно някакви пресмятания и отвори после сандъка.
— Дайтенг ми за два доларинг, за три доларинг! — нареди Търнърстик, като извади от портфейла още два долара и ги подаде на сарафина.
Оня повтори спомената вече гримаса, бръкна в сандъка и измъкна три връзки на които бяха нанизани по шестстотин ли. Това са онези китайски монети с четвъртита дупка в средата, през която се прокарва връв. Хората обикновено ги носят като гердан на врата си.
— По дяволите! — изрева капитанът. — Толкова много да получанг за три доларинг?
— Yes, yes! — закима сарафинът, който настина не бе разбрал думите, но затова пък толкова по-добре физиономията му. — I am reasonable. Good bye, sir! [28]
Той тикна трите долара в джоба си и побърза да се спусне по бордовата стълбичка. Двамата младежи го последваха със сандъка с подобна бързина. Търнърстик претегли връзките с ръка и каза на Метусалем:
— Може ли да повярва човек, че за три долара ще получи такава камара пари?
— Доста парчета са, вярно — засмя се студентът, — но трябваше да получите още повече.
— Че колко пък?
— Три долара правят хиляда деветстотин шейсет и пет ли. Човекът ви даде сто шейсет и пет по-малко, което му донесе една печалба от около осем и половина процента.
— Осем и половина процента печалба! Но това означава над сто хиляди процента за година! Негодникът трябва да се върне! Той трябва да ми плати повече, иначе ще го окача да се люлее на реята!