Той продължи устремно разходката си, като от време на време си промърморваше някоя дума като «olieprins» или «zeer goed». Идеята на Метусалем изглежда намери много благодатна почва при него, макар онзи да я бе изказал само на шега.
Съдържателят донесе ухаещия ча в малки, изискани чаши, от които всеки можеше да изпие само една, тъй като това бе питие за добре дошли. А скоро след това се появи и хоей-хоей, за да отведе гостите си на обяд. Готфрид побърза да запали наргилето и малкото шествие потегли от къщата по вече толкова често споменавания начин и порядък, което накара домакина да се почувства неизразимо горд и направи на насъбралите се отвън изключително голямо впечатление. Те отвориха широко уста и малките си цепнати очички, но не посмяха да изрекат гласно нито дума. Мълчаливи и изпълнени с благоговение, последваха гостите, докато тези влязоха в къщичката на мохамеданина, и се наредиха пред нея.
Малката постройка съдържаше една колкото скромна, толкова и чисто подредена предна стая и едно по-малко заедно помещение, което изглежда бе и женска стая, и кухня. От женските обитатели никой не се показа. Това поначало си е китайски обичай, на който тук толкова повече се държи, ако стопанинът на къщата е влязъл в редовете на исляма. В останалото обаче хоей-хоей не прояви ни най-малка следа от предписаните за мохамеданите адети при хранене. Всичко се извърши по китайски маниер. Той не седна край масата, а остана прав, за да обслужва гостите.
Когато беден човек гощава някой път у дома си богат, трябва да се бръкне по-дълбоко в кесията. А малкото селце бездруго не можеше да предложи голям избор.
Един оживен разговор подправи скромния обяд. Домакинът видя, че гостите са доволни от него, и остана във възторг. Тогава Метусалем се обърна внезапно към него:
— Виждаме, че сме наистина добре дошли при вас и ви изказваме сърдечна благодарност. При такива случаи обичаят на нашата страна предписва една вежливост, която ние и тук бихме желали да проявим, ало ни позволите.
— Да позволя? О, господарю, само заповядайте и аз ще се подчиня.
— Наистина ли? Това много ни радва. В нашата страна е предписано след храна лично да се благодари на стопанката и дъщерите на къщата. Ето защо помолете трите цветя на вашето семейство да се появят, за да можем да им изкажем своята благодарност и почтителност!
Ужас пробяга по лицето на домакина.
— Господарю, само това не, само това не! — помоли.
— Защо?
— Защото е в разрез с тукашните порядки.
— О, не, понеже могъщият Тонг-чи от Куанг-чеу-фу също доведе при нас своята съпруга.
— Това е против правилника на моята вяра.
— Вашите дами също ли са преминали към исляма?
— Не.
— Е, тогава и тази причина не е състоятелна. Досега вие наистина се показахте като гостоприемен. Да не би да искате да помрачите тази слава и да ни оскърбите, отхвърляйки молбата ни?
— Не, повелителю, аз не желая да ви оскърбявам. По-добре да престъпя предписанията на нашата страна. Ще доведа следователно жените.
Той се отдалечи в задното помещение.
— Не биваше да изисквате това от него — укори го меко Лианг-си. — Та то е изцяло в противоречие с местните разбирания.
— Зная много добре — усмихна се Метусалем. — Въпреки всичко си имам основателни причини и по-късно вие със сигурност ще дадете одобрението си.
Тази къса размяна на реплики бе преведена на немски и следователно разбрана от другите.
— Но какво се е случило? — поиска да знае Търнърстик.
— Какво не е бивало да правите?
— Поисках да видя женските обитатели на къщата, за да можем да им благодарим.
— И това тук е грях? Той ще ги доведе ли?
— Да.
— Много мило — обади се Готфрид. — Ний естествено ша са държим кат’ обиграни светски люде. Нали тъй, минхер?
— Ja. Ook ik zai haar mijn komplimenten maken. Ik kan dat zeer fraai en uitstekend maken. (Да. Аз също ще отправя комплименти. Мога да го правя много красиво и изискано.)
Мина доста време, преди китаецът да се върне. Та нали дамите трябваше да облекат най-хубавите си премени. Най-сетне той влезе с тях и застана отстрани на вратата, за да им направи път.
Лицата им имаха типично китайски черти и бяха гримирани според обичая на по-заможните съсловия в бяло и червено. Веждите бяха толкова удължени с помощна на четчица и черна боя, че се събираха при основата на носа. Косата беше повдигната с гребени и многобройни игли кажи-речи до формата на пеперуда. Горната дреха прилепваше плътно около врата и се спускаше до земята на широки дипли. Ръцете бяха скрити дълбоко в ръкавите. Стъпалата не се виждаха, но не бяха изкълчени, както можа да се разбере от вървежа и стойката на дамите, макар да бяха направили само няколко крачки.