Те се поклониха пред гостите, без да продумат. Въпреки грима младежките черти на дъщерите си личаха. Лицето на майката показваше ясни следи от дълбока печал и грижи.
Всички присъстващи се бяха изправили. Още преди Дегенфелд да вземе думата, Търнърстик пристъпи напред, поклони се с достойнство и поде:
— Май лейдис и медмоазел, ние се чувстваменг извънреднонг щастливи от вашата появанг. Ние ядохменг й пих-менг и с настоящето казваменг…
— Ik ook, ik ook (аз също, аз също) — прекъсна го припряно минхер, като се поклони на свой ред, доколкото позволяваше телесната му форма. — Ook ik heb gegeten en gedronken. (Аз също ядох и пих.)
— Замълчете и не ме смущавайте в моя превъзходен китайски! — сопна му се с досада капитанът.
Той поиска да продължи, ала Метусалем този път бе по-бърз от него, взимайки мигновено думата, разбира се, на китайски:
— Зная, че наруших много обичайте на вашата родина, като пожелах да ви видя, но исках да ви поднеса нашата благодарност и извиненията ни за грижите, които ви създадохме. Освен това има и втора причина, която ме заставя да говоря с вас лично. По-точно казано, трябва да ви предам едно писмо.
Последните думи той отправи директно към майката, която го изгледа учудено.
— Писмо? От кого? — попита почти нечуто.
— От онзи, когото навярно от дълго време смятате за безследно изчезнал.
Известно време очите й бяха приковани втренчено към него, след което се опря с две ръце на дъщерите си и пошушна, предугаждайки истината:
— От моя… моя съпруг и господар!
— Да — отвърна Метусалем. — Достатъчно силна ли сте да чуете съдържанието на това писмо? Седнете, моля!
Поднесе й стол и тя се настани. Тази вежливост тутакси намери двама подражатели, които искаха да покажат, че също са учили как да се държат пред дами. Търнърстик пробута своя стол към едната дъщеря и каза:
— Моля, фройлайнинг, седнетенг и вие! Пожелавамонг ви приятна почивканг!
Минхер също занесе своя на другата дъщеря и помоли с най-захаросаната си усмивка:
— Mejuffrouw, ik verzoek, dat ook gij op een stoel gaat zitten, op mijn stoel. Ik geef u deze stoel zeer gaarne. (Госпожице, седнете, моля, и вие на стол, на моя стол. Отстъпвам ви, го с удоволствие.)
Двете момичета не разбраха нито дума от казаното, но им стана ясно какво се има предвид. Те седнаха от двете страни на майката, а двамата галантни кавалери отстъпиха извънредно доволни, при което Търнърстик нашепна на дебелия:
— Великолепни момичета, наистина! Разбраха ме дума по дума. Изглежда в къщата се говори отличен китайски.
Дегенфелд беше извадил от портфейла си един плик, съдържащ споменатото писмо на Ие-кин-ли. Тъй като в Китай жените дори от по-високите съсловия не умеят да пишат и четат, понеже не получават уроци, той подаде писмото на стопанина и каза:
— Моля, прочетете го на глас!
Човекът взе листа и едва хвърлил поглед върху първите редове, възкликна високо:
— О, Всемогъщество на Провидението! О, Доброта на Небето! Наистина е така; този Височайш господин каза истината. Да чета ли?
Той отправи въпроса към жената, намираща се в състояние на дълбоко вълнение. Трепереше с цялото си тяло и не можеше да произнесе едно гласно «Да». Ето защо само с кимване на глава му даде да разбере съгласието й. Онзи прочете:
«До Хоа-кеу от фамилията Панг, род Сен-хо, изгубената съпруга на моята душа и майка на моите изчезнали синове и дъщери. От Йе-кин-ли, избягалият от Чин.» Това бе адресът на писмото. Четецът не продължи нататък. Екнаха четири вика — от двамата сина и двете дъщери. А майката бе изпаднала в несвяст от радост.
Почтеният Метусалем не бе помислил, че човек не бива да поднася такива новини на нежните жени без необходимата подготовка. Двете дъщери обвиха ръце около майката и заридаха.
— Дойде й твърде много, твърде изненадващо. Да отидем във вашите покои — каза хоей-хоей.
Вдигна на ръце изпадналата в безсъзнание жена и я изнесе. Девойките го последваха, а двамата синове се втурнаха към Метусалем и Йин-тзиан го попита устремно:
— Господине, писмото от нашия баща ли е?
— Да — отвърна запитаният.
— И тази жена е нашата майка?
— Тя е. А нейните дъщери са Меи-пао и Сам-минг, вашите сестри.
— О, Небеса, о, чудо! Нашата майка и сестрите ни! Ела, братко, да вървим при тях!
Те побързаха след близките си. Останалите не знаеха какво се бе случило. Дегенфелд им обясни накратко. Съобщението му ги изпълни с голяма радост и дълбоко вълнение, на които дадоха израз с отрадни слова. Търнърстик сне пенснето и потривайки очи, рече: