Той пристъпи към релинга и викна гневно надолу:
— Незабавнонг се качете обратнинг, вие мошеникунг, вие измамниканг! Аз моганг в най-добрия случаинг само два процентанг позволенг!
Ала лодката вече се бе отблъснала от кораба. Двамата обесници въртяха с всички сили греблата, а старият китаец кимна радостно ухилен нагоре и отговори:
— Чинг леао! I have been noble, extraordinary noble. [29] Чинг леао чинг!
— Отплава разбойникът! — гневеше се Търнърстик. — Да можех само да го пипна, здравата щях да го наложа, и то с най-дебелото въже! И на всичкото отгоре ще ми вика и чинг чинг! Щом още първият поздрав на тази страна представлява измама, то тия чайнамени като нищо ще ми отмъкнат всичко. Но какво да правя сега с тези пари? Невъзможно е все пак да ги пъхна в портфейла!
— Напълно ви вярвам — засмя се студентът. — Тези монети тежат най-малко десет фунта. Трябва да си окачите вървите на врата.
— Че те ще ме удушат! С ума си ли сте?
— Тук хората другояче не ги носят.
— Наистина ли?
— Да, и щом искате да минете за истински китаец, трябва да се нагодите към тоя обичай.
— Искал съм да мина! — каза с упрек капитанът, изтървавайки пенснето. — За минаване не става и дума. Аз съм си един безспорен, реален китаец. Я ме погледнете! И си припомнете езиковите ми познания!
— Ама сарафинът все пак не може да ви разбере!
— Което хич и не бе нужно! Измамник като него не е необходимо да ме разбира. Впрочем на него китайският му беше напълно чужд. Той говореше английски, но как! Косите ти да настръхнат направо. Беше хотентот или пешере. Никой китайски не може да е така ясен и толкова прост като моят. Нека си окача хиляда и осемстотинте ли и после ще напуснем борда. Да не си пилеем скъпоценното време тук на палубата.
Той си овеси трите връзки монети на врата и отиде да си вземе огнестрелните оръжия, които се състояха от два револвера и една двуцевка. Метусалем и Готфрид фон Буйон се бяха снабдили със същите оръжия само че вместо двуцевки бяха взели магазинни карабини. Военното снаряжение на Рихард Щайн се състоеше в дълъг нож и револвер. Пушка още не умееше да държи в ръцете си.
Глава 3
Едно продължително препускане в носилка
Трапът бе спуснат от борда до кея и четиримата авантюристи напуснаха кораба.
Търнърстик крачеше бавно и изпълнен с достойнство като някой китайски мандарин. Другите трима го следваха — Метусалем и Готфрид точно в същата процесия, както в родината ги бяха виждали да циркулират три пъти дневно до «Приносителя на записа от Ниневия» и обратно.
Отпред пристъпяше важно-важно огромният нюфаундлендер. Той и тук вярно носеше в мордата си голямата бирена чаша. Освен това на гърба му бе закопчано като седло нещо подобно на войнишка раница, съдържаща разни необходими предмети. До раницата се мъдреше и един калъф, в който щеше да се помества чашата при по-дълги излети.
Зад кучето със сериозна важност вървеше Метусалем. Той носеше родния си студентски костюм, беше пъхнал ръце в джобовете, мундщука на наргилето в устата и изпускаше пред себе си гъсти облаци дим.
Следваше го Готфрид фон Буйон, спазвайки точно три крачки дистанция. Напреки на гърба му висяха двете магазинни пушки. В лявата ръка носеше наргилето, чийто край бе в устата на крачещия отпред господар, а в дясната държеше — да го смята ли за възможно човек! — своя обой! Доблестният Готфрид беше така неразделен със своя духов инструмент, че и през ум не му беше минало да се запита дали той ще му е от полза или в тежест в Китай. Беше го опаковал, сякаш това се разбираше от само себе си, а на господарят не бе му и хрумнало да му направи забележка.
Зад този оръже и наргиленосец идваше Рихард Щайн.
Той носеше зелената си гимназиална фуражка, а по отношение останалото облекло бе вярно копие на Метусалем, който преди заминаването го бе навлякъл в съвсем същата «гала студентска униформа».
Когато преминаха по трапа, Търнърстик се насочи надясно, където предполагаше, че се намира параходът за Кантон. Метусалем обаче му подвикна:
— Чакайте! Накъде, мастър?
— Към стиймъра [30] естествено — отвърна, спирайки, капитанът.
— Сега още не. Първо ще изпием по едно. Трябва да отпразнуваме тържественото си влизане в Средното царство. Та нека видим какви питиета точат тук!
— Но така ще изгубим време!
— Ба! Човек навсякъде и ’за всичко губи време — при пътуване и седене, в кръчмата и на работа, в смях и плач. Освен това непременно трябва да посетя нашия консул тук, за да му се представя и получа някои сведения. Така че ще ви отведа до хотел «Хонконг», където можете да изчакате, докато се върна.