Метусалем повдигна възражение, ала напразно. Просешкият крал се отправи към кухнята, за да даде заповедите си лично.
По време на тази пауза Дегенфелд сподели със спътниците си съдържанието на разговора. Те естествено се зарадваха, че са спечелили приятелството на този мъж, а дебелият зададе един съвсем неочакван въпрос:
— Mijnheer Methusalem, zai deze gpede koning ook mij in zijn armen nemen? (Минхер Метусалем, този добър крал ще вземе ли и мен под крилото си?)
— Имате предвид дали ще ви закриля? Разбира се!
— Dat is zeer goed, want hij zai mij helpen ingeval ik de steenoil koop. (Това е много добре, защото той ще ми помага, в случай че купя нефта.)
— Ама вие наистина ли имате такова намерение?
— Ik zai heel Ho-tsing-ting kopen. De lucht is hier onvergelijkelijk goed. De lucht maakt mij dik. (Аз ще купя целия Хо-тзинг-тинг. Въздухът тук е несравнимо добър. Въздухът ме прави дебел.)
— Но цената, ако чичо Даниел изобщо се съгласи да продава, ще бъде много висока.
— Dat denk ik ook, maar ik heb geld! (И аз така си казвам, но аз имам пари!) — и смигна съучастнически.
Той отново влезе и Метусалем изпрати човек да покани на вечеря от името на просешкия крал двамата братя и хоей-хоей. След известно време те дойдоха — все още в плен на преживяното — и запреливаха в благодарности към Метусалем. Вечерта още не беше настъпила, а съдържателят се нуждаеше от един по-дълъг срок за приготвяне на яденето. Това време навярно би могло много добре да се запълни с разговор. Та нали имаше толкова много за питане, разказване и обясняване. Но той щеше да е скучен за онези, които не разбираха китайски. Ето защо опитаха да се занимават по друг начин.
Дебелият беше пристъпил към прозореца, от който имаше изглед към наподобяващото езеро разширение на реката. Той наблюдаваше движението по водата. Своеобразният начин на риболов особено привличаше вниманието му. С други думи рибарите не си служеха нито с въдици, нито с мрежи, а със специално приучени птици, които ловко улавяха за тях рибите и им ги носеха. Тъкмо един от тези така наречени водни гарвани се бе потопил отново и се появи с плячка в клюна, той плесна тлъстите си ръце и възкликна:
— Heisa! Daar heeft weer zo’n gans een baring gevangen! (Ю-ху! Там една от онези гъски отново уловки херинга!)
— Херинга? — изхихика Готфрид. — И откъде пък видяхте, че е херинга?
— De haring is toch een vis! (Херингата нали е риба!)
— Да, риба е в действителност, ама не ’сички риби са и херинги. Досегаж ’се съм мислил, че херингите ги ловят само в морето. Тук има други риби — шарани и пъстърви.
— Wat? Karpers en forellen? (Какво-о? Шарани и пъстърви?) — провикна се дебелият. — Daavan moot moot is eten! Ik ga buiten aan het water en koop vissen. (Трябва да ям от тях. Отивам вън при водата и ще си купя риба.)
— При т’ва положение бих предпочел ’се пак сам да си ги хвана!
— Vangen? Ikzelf? Kan ik dat? (Да хвана? Аз самият? Мога ли?)
— Защо не? Та нивгаж ли не сте ловил риба?
— Neen. (He.)
— Е, тръгвайте тогаз с мен! Ша идем вън и ша наемем една лодка с принадлежащата към ней птица за един час.
— Ja, wij zullen gaan. (Да, да вървим.)
Той грабна чадъра си, пушките и дори раницата. Готфрид му направи забележка, че тези неща не са необходими, а, напротив, само ще пречат, но думите му не бяха взети под внимание. Дебелият не можеше да се раздели лесно с вещите си.
Търнърстик и Рихард също се присъединиха към тях. Тълпата значително се бе разредила, така че стигнаха необезпокоявано до брега. Там направиха знак на една лодка да приближи. Призовавайки всичките си познания по китайски, Готфрид съумя да бъде разбран, а като тикна в ръката на човека толкова пари, колкото сметна че са необходими, оня се ухили с цялото си лице и покани «господарите» с дълбоки поклони да се качат на превозното му средство.
В лодката имаше място най-малко за осем човека. Над бордовете й бяха поставени пръти за водните гарвани, които въобще не се уплашиха от чужденците. Китаецът откара клиентите си доста навътре и спря, за да започне риболова. На дъното на лодката имаше няколко съда, съдържащи уловената риба. Един празен бе напълнен с вода, за да поеме сегашния улов, който щеше да принадлежи на чужденците. По един повик на господаря гарваните се издигнаха във въздуха и се стрелнаха във водата.
Думата «гарван» всъщност е погрешен израз за тези дресирани още от яйце чу-че. Правилното име е «корморан» или «шарбе» (Phalacrocorax sinensis). Те са отлични гмурци и дори изминават значителни разстояния под водата, докато уловят плячката си.