Биват обучавани не само за индивидуален, но и за задружен риболов. При последния се разхвърчават във въздуха и образуват кръг, след което всяка птица се спуска отвесно във водата и подгонва рибата в средата на кръга, където я улавят с клюна и отнасят в лодката.
Такъв един чу-че може да улови доста голяма риба. Ако все пак му е много тежка, надава къс грак, при който му долита на помощ втора, че и трета птица.
За да не изядат сами плячката, на гърлото им бива поставян железен пръстен или кожена каишка. Когато ловът приключи, рибарят снема пръстените, давайки им по този начин позволение да се погрижат сега и за себе си.
Само след четвърт час съдът бе толкова пълен, че не можеше да побере нито риба повече. Имаше и няколко змиорки; останалите бяха от вида на шараните, и то със значителна големина.
— Получи са хубав улов — рече Готфрид. — Ша го занесем на съдържателя да го вмъкне във вемерята.
— Ja, deze visvangst is zeer goed (Да, риболовът бе много добър) — изрази съгласие минхер. — Laten we aan land gaan. Ik zeif zai deze vis braden. De vissen moeten in boter en uien gebraden worden. Ikzelf moet doen. (Да тръгваме към сушата. Аз самият ще приготвя рибите. Те трябва да се подлучат и изпържат в масло. Аз лично ще го сторя.)
Готфрид даде знак на рибаря да гребе към брега. Още не бяха го достигнали и капитанът стана от мястото си. За него, като моряк, това не бе нещо необикновено, а по-скоро саморазбираемо. Минхер безгрижно последва примера му. С очи отправени копнееща към съда, съдържащ рибата, той не взе под внимание, че в следващия миг лодката ще се удари в сушата. Беше застанал на носа, където превозното средство бе най-тясно. Удар, тласък… дебелият изгуби равновесие. Надавайки крясък, той полетя с широко разперени ръце през борда към водата, която тук не бе по-дълбока от човешки бой.
Лодкарят веднага хвърли въжето на Готфрид да върже лодката и скочи след минхер. Последният беше изчезнал за няколко мига, но след малко китаецът изплува с него и загреба към сушата, където го положи на тревата. Докато Готфрид връзваше лодката, Търнърстик улови плаващата във водата шотландска барета.
Дебелият не беше изгубил нито чадъра, нито пушките с висящата на тях войнишка раница. Сега той лежеше, изпънат в цял ръст, със затворени очи и прогизнал до кости. В никой случай не бе изгубил съзнание, тъй като кашляше и плюеше.
Намиращите се наблизо жители на селото притичаха и всички протегнаха ръце да отнесат пострадалия в странноприемницата. Когато го внесоха в стаята, Метусалем и останалите немалко се уплашиха. Минхер бе сложен на една пейка, а Търнърстик разказа какво се бе случило.
Нестихващите силни кихавици на пострадалия не оставяха никакво съмнение, че цялото нещастие се състои само в една студена баня. Това успокои Метусалем и той помоли минхер да стане от пейката.
— Ik kaan niet; ik ben verdronken! (He мога. Аз съм удавен.) — каза онзи и остана да лежи.
В това време влезе притежателят на лодката, носейки рибата. Неговото облекло не бе пострадало от водата, тъй като се състоеше само от една изплетена от трева набедрена престилка.
— Ето че и рибата пристигна! — обяви Готфрид. — Ама пък не е възможно да отпразнуваме смъртта на нашия добър приятел с тържествен пир. Значи не са нуждаем от шараните и змиорките. Нека човекът ги хвърли отново в реката и им дари свободата!
В миг дебелият скочи и изкряска:
— De vissen weer in het werpen? Deze vissen moeten in den keuken en in de braadpan, gij ongelukkig nijipaard! (Да хвърли рибите отново във водата? Тези риби трябва да се занесат в кухнята и да се сложат в тигана, нещастен речен кон такъв!)
— Мислех, че сте мъртъв! — изхили се наруганият.
— Dood? Ik ben niet dood. Ik moet mijn vissen braden, in boter en in uien! (Мъртъв? Не съм мъртъв. Аз трябва да изпържа моите риби в масло и лук!)
— Използвайте тогаз възможността да прострете и себе си над огъня, та да изсъхнете! Та вий сте са превърнал на истински капчук! — посъветва ваксаджията.
Едва сега дебелият плъзна поглед по себе си и към локвата, образувала се под краката му.
— Rechtvaardige hemel, wat is dat! (Праведни небеса, какво е това!) — възкликна. — Ik ben een ongelukkig nijipaard. Oh, mijn kleren en mijn linnengoed! Mijn jas en mijn broek, mijn vest en mijn fraaie das! (Аз съм един нещастен речен кон. Ох, дрехите, бельото ми! Сакото и панталонът ми, жилетката ми и красивата кърпа на врата!)
— Да, вий изглеждате много добре! Самата смърт не може да е така изпосталяла!
— Zo dun en den ik? (Толкова ли съм слаб и мършав?) — изкряска уплашено онзи. — Oh, mijn ledematen, mijn mggegraat en mijn ribben! Mijnheer Methusalem, wat zegt het woordenboek van het verdrinken en verzuipen? (О, мои крайници, гръбнак и ребра! Минхер Метусалем, какво казва речникът за удавените и потъналите?)
— Че човек веднага трябва да си смени дрехите и изпие няколко чаши горещ чай, ако не иска да отнесе някое възпаление на вътрешностите, та даже да умре — отвърна усмихнато запитаният.