— Ik wil met sterven, en ik wil ook geen ontsteking van mijn ingewanden. Geeft mij thee en kleren! Ik hoop, dat ik niet sterven zai, omdat de lucht hier so goen en gezond is! (Аз не искам да умирам и не искам също възпаление на вътрешностите. Дайте ми чай и дрехи! Надявам се, че няма да почина, защото въздухът тук е толкова добър и оздравителен!)
На това изпълнено със страх и настоятелност желание бе веднага откликнато. Дегенфелд отведе нещастника при съдържателя, който незабавно се зае с него. После рибарят получи бакшиш за спасителната операция. Превърнат в немски пари той бе почти нищо и все пак човекът никога не бе имал подобна сума в ръката си. Благодарността му не знаеше граници.
Когато минхер се появи отново в общия салон, видът му бе извънредно забавен. Да се намерят панталони за него беше нещо невъзможно. В Китай пълнотата действително се смята за красота, но за съжаление в цялото село и околностите му нямаше човек, който би могъл да се мери с минхер по отношение тази красота. По тази причина нито една от доставените дрехи не му се бе оказала по мярка. Но така или иначе тоалет трябвало да бъде набавен, и то такъв, че да е съизмерим с достойнството на «Чуждоземния праотец». Ето защо съдържателят изпратил човек при бонза, който разполагал с единствения тук достоен за внимание изтъкнат предмет, а именно завесата от божия храм на селото. За щастие тези селски пастири на душите обикновено не са прекалено строги и ето как човекът проявил готовност да предостави на разположение святото перде за споменатата несвята цел, но наистина само защото чужденецът бил приятел на просешкия крал.
Завесата имаше мръсна на цвят лакова основа, на чийто фон бяха изписани какви ли не фантастични твари, но така дебело, че коравата кажи-речи като дъска картина едвам се диплеше. По-скоро изглеждаше, като че дебелият се бе обградил с някаква извънредно неправилно фугирана китайска стена, от която само ръцете и главата горе дръзваха да се покажат на дневна светлина.
На тази глава се мъдреше високо, остро, подобно на захарница, войнишко кепе, на чиято предна част бе прикрепена окарикатурената фигура на дракон. От двете страни висяха наушници, които минхер акуратно бе вързал под брадичката си.
За да не се разкъса коравият стенопис, той влезе полека и предпазливо приближи. Приятелите му трябваше да положат неимоверни усилия да не се изсмеят с глас, защото тази страховита обвивка правеше почти двойна и бездруго забележителната фигура на дебелия.
— Hier ben ik weer, mijne heren (Ето ме отново, драги господа) — каза той, изпълнен с достойнство. — Mij gezondheid aan de voeten reikt. Wanneer eten wij? (Моето здраве пак е много добро и аз така огладнях, че стомахът ми се смъкна до стъпалата. Кога ще ядем?)
— Скоро, достопочтений ми — обади се Готфрид. — Ама да не са каните да седнете?
— Neen, dat ik kan niet. (He, няма как.)
— Защо?
— Omdat mijn keizermantel breekt. (Защото кралската ми мантия ще се разкъса.)
— Тогаз наистина ша трябва да стърчите прав, додет’ изсъхне вашият тоалет. Пушкалата ви ний вече почистихме. А войнишката торба трябваше направо да излеем.
— Wat? (Какво?) — попита бързо и нервно. — Was daar zoveel water in? (Толкова ли вода имаше вътре?)
— Да.
— O mijn ongeluk! Wat zai ik doen? (О, нещастният аз! Какво да правя сега?)
Той го изрече с такъв жаловит тон, сякаш наистина се касаеше за най-голямата беда. Поиска да вземе лежащата на пейката раница, ала не успя, тъй като «кралската мантия» му пречеше да се наведе.
— Какво има? — попита Метусалем. — Защо сте така уплашен?
— Wat er is? Lieve hemel, ik heb mijn bankwissels daarin! (Какво има? Мили Бозке, банковите ми вексели са вътре!)
— Банковите ви вексели? Да не би да са вшити?
— Ja; ik heb ze daarin verstopt. Oh, wat ben ik geschrokkrn! (Да, бях ги скрил вътре. Ох, как ме е страх!)
— Тогава ги извадете, иначе ще се съсипят.
— Dat verhoede God! Maakt open, maakt open! (Боже опази! Отваряйте, отваряйте!)
Хитрецът значи носеше парите си под формата на ценни книжа, пъхнати в невзрачната раница. И това е било причината никога да не я изпуска от очи.
Дегенфелд бързо отпори хастара, който за щастие се състоеше от навосъчено ленено платно и доста добре бе понесъл влагата.
— Steek U de wissels voor korte tijd in uw zak! In mijn keizwrmantel is geen zak. (Сложете векселите временно във вашия джоб! Моята кралска мантия няма джобове.)
Така и в това отношение нещастието премина добре. Водата не бе навредила и на баретата. Търнърстик я бе изстискал и нахлупил на кръглата като гюлле глава на шишкавия домашен бог, курдисан на трон в ъгъла на стаята, за да изсъхне на това достопочтено място.
Междувременно навън се бе стъмнило и съдържателят донесе няколко лампи — истински петролни лампи с широка горелка и цилиндър, втори сигурен признак, че се намират близо до чичо Даниел, След това масата бе подготвена за храна и донесено първото блюдо — рядка супа от пържени рибени перки.