— При първия подходящ. Не може да се каже предварително — рече Дегенфелд.
— О, напротив! Да допуснем, той е отишъл да почива и заспива, без бичкиджийницата на минхер да му грабне за своя сметка праведната дрямка. Ша сънува той и к’во? Кат’ добър немец естествено свойта прекрасна родина. И докат’ покрай неговия дух преминават Прусия, Саксония, Бавария, Вюртемберг, Баден и Липе-Детмолд заедно с градчетата на Ханзата, ша подкараме ний под прозореца на уютната му стаичка една немска серенада, един терцет, както у дома толкоз често сме пели, когат’ не са ни предразнели случайно и на тримата едновременно гласовете. К’во ша кажете за таз шикозна идея?
— Не е лоша.
— Нали?
— Да, дори е много добра — изказа съгласие Рихард. — Ще изберем някоя от нашите великолепни песни, които майка винаги е слушала с удоволствие. Но на коя да се спрем?
— Естествено на някоя нежна — отговори Готфрид, — тъй кат’ музикалното посвещение ша бъде отправено към потънало в нощен сън лице. Например песничката:
— Млъкни! — засмя се Метусалем. — Трябва да е нещо крепко, защото моето гърло за друго не става. Някоя здрава, чисто немска песен, каквито е съчинявал Арндт.
— Тук веднага се явява една подходяща — вметна Рихард. — От Арндт е точно и би трябвало да ощастливи всеки немец, който я чуе в чужбина — «Какво е за немеца отечеството?».
— Да, това е то, нея ще изпеем. Тъкмо за моя бас. «Какво е за немеца отечеството?» — Последните думи той не изговори, а изпя с познатата на всички мелодия, и то с такъв гръмлив глас, че конете се сепнаха, а ездачите се обърнаха стреснато към него. Той се разсмя, наслаждавайки се на ефекта от гласовите си данни, и продължи:
— Ние знаем всички стихове, а и няма да се провалим, тъй като тримата сме я пели безброй пъти на три гласа — ти напева, Рихард, Готфрид междинния ромон, а аз основните и органовите тонове.
— En ik? (А аз?) — обади се минхер. — Ik wil ook meezingen! (Аз също искам да пея с вас!)
— Вий? — попита Готфрид. — Нима можете да пеете?
— Oh, zeer goed, zeer fraai. Ik kan zingen en fluiten als een merel of nachtegaal. (О, много добре, много красиво. Мога да пея и свиря като някой кос или славей.)
— Ама не на немски!
— Ook duits. (Също и на немски.)
— Къде сте са учил?
— In Keulen. Ik was daar medelid van de Lyra. (В Кьолн. Бях член там на «Лира».)
— Значи на ня’кво певческо дружество?
— Ja. Wij hebben daar op zaterdag-avonden gezongen. (Да. Пеехме през съботните вечери.)
— Така! Ама песента, дет’ я имаме предвид, сигур не я знаете, а?
— Wat is des duitsere vaterland? Oh, dat kan ik ongemeen fraai zingen. («Какво е за немеца отечеството?» О, мога да я пея необикновено красиво.)
— А що за глас имате?
— Een zeer gunstige en bijzondere. (Много подходящ, отличен.)
— Имам предвид бас ли пеете, тенор, или баритон?
— Ik zing zeer hoog; ik heb tenmiste diskant en ook nog hoger. (Аз пея много високо. Имам най-малкото сопран, а и още по-висок.)
— К’во-о! Сопран и още по-висок? Тогаз сигур пеете кат’ пикола?
— Jawel; ik zing ook fluit; ik zing veel beter dan de leeuwerik en de kwartel. (Да, така е. Аз пея и като флейта; аз пея много по-хубаво от чучулигата и пъдпъдъка.)
— В такъв случай вий сте истински уиикум и аз съм любопитен да ва чуя.
— Zai ik nu dadelijk zingrn? Ik begin direct! (Още сега ли да пея? Започвам веднага!)
— Да, изпейте нещо хубаво!
— Dan zai ik zingen een duitse zangwijze, namelijk: morgenrood, morgenrood. Niet? (Тогава ще изпея една немска мелодия, а именно: «Утринна зора, утринна зора». Бива ли?)
Дебелият се прокашля няколко пъти много подчертано, за да прочисти гърлото си, после пъхна пръст зад вързаната около врата кърпа, та да се увери, че там няма нищо, което би могло да запре тоновете. После затвори очи и извика:
— «Opgepast, opgepast» (Внимавайте, внимавайте!) — сякаш някаква опасност наближаваше към слушателите, и отвори уста да пусне на воля песента. Тогава обаче Метусалем го помоли:
— Не сега, не сега, минхер! Нека по-добре изчакаме до вечерта.
Той се опасяваше дебелият да не стане за посмешище. Този затвори отново уста, отвори очи и каза равнодушно:
— Ik heb niets daartegen. Ik kan ook ’s avonds zingen. Het klinkt eveneens goed. (Нямам нищо против. Мога да пея и вечерта. Ще звучи също добре.)
Задоволен от този резултат, Метусалем насочи коня си отново към краля на просяците, при когото настина щеше да се смее по-малко, но пък щеше да научи повече.