— Защо да не е било възможно?
— Трябва да сте предизвиквали огромна сензация. Та вашите фуражки даже в родината ви правят впечатление, а какво остава тук!
— Е, да, хората действително ни оглеждаха с голямо внимание. Понякога ставаха и досадни, ала истински неприятности и пакости не са ни създавали.
— Това ме учудва! Този хер пък даже носи и фагот!
— Да, винаги го нося със себе си! — кимна Готфрид. — А и защо да не ми е под ръка? Той ми е израсъл на сърцето, защот’ произхожда от кръстника на моя прадядо, и така е бил наследяван от деца и внуци. Т’ва е университетска вещ. Ако развинтя горе мундщука и запуша дупките, за коет’ са нужни тъкмо дванайсет пръста, то мога да го ползвам кат’ пушкалка, значи може да ми служи кат’ огнестрелно оръжие.
— Изглежда сте весела компания? — засмя се Ван Беркен.
— Да, таквиз сме! И що да не сме? Имаме чиста съвест и пари си имаме, страшно много пари — т’ва го казвам не аз, а нашият Метусалем. И после…
— Метусалем? — прекъсна го учудено белгиецът.
— Та ний още не сме са представили. Аз съм именно Готфрид фон Буйон, комуто езичниците някога си отворили толкоз много работа.
— По времето на, кръстоносните походи?
— Да, че кога иначе! А тоз хер е оня Метусалем, който още в Стария завет си е спечелил почетно споменаване. Вярно, от тогаз той е станал още по-стар, ама изглежда от т’ва духовните му сили никак не са пострадали. Той е един добър, мил…
— Замълчи! — прекъсна го посред думите Дегенфелд. — Аз сам ще се представя, защото от твоя брътвеж никой няма да разбере нищо. Между другото китайците заминаха напред и трябва да ги настигнем. Вие навярно също смятахте да потеглите за Хо-тзинг-тинг, хер ван Беркен?
— Такова беше намерението ми — отговори запитаният.
— Да тръгваме тогава! По пътя ще ви осведомя за най-необходимото.
Той бе продължил бавно с хората си, навярно за да не пречи на поздравленията. Останалите бяха спрели до страноприемницата и сега всички препуснаха бързо. Пътем Метусалем разясни на инженера причините и развоя на пътуването до настоящия час. Когато привърши, последният възкликна:
— Та това е истински роман, човек би могъл да го опише в книга! И, не ми се сърдете, всички вие сте направо особняци!
— Шт! Думата «особняк» при нас е запретена. Тя съдържа голямо оскърбление. Но вие го казахте с добро намерение, така че няма да стигаме до дуел. Е, да, може да сме малко особени, но иначе много добри момчета, на които навярно ще сторите услугата временно да премълчите кои сме и какво ни води насам?
— Естествено! Няма да издам нищо. Но трябва да внимавате чичото да не отгатне! Той е станал половин янки, хитрец, който бързо прозира хората.
— Ще бъдем предпазливи. Но, кажете, общуването с китайците не му ли създава неприятности?
— По-рано дори значителни. Сега всичко е преодоляно, и то отчасти с помощта на краля на просяците, притежаващ влияние, за което и понятие си нямате, макар да ви се е предоставило доказателство. Хер Щайн сега е един от най-уважаваните мъже в провинцията и се радва на приятелството и закрилата на най-високопоставените мандарини. Предприятието му достигна такива размери, че моите сили вече не са достатъчни. В най-близко време ще дойде и брат ми, който е също такъв инженер, и ще бъде назначен като втори технически ръководител. Въглищните находища и особено петролните извори станаха истинска благодат за цялата околност. Ние даваме работа само на бедни хора, които ни препоръчва Той. Тези китайци изпитват голяма любов и признателност към нас. Построили сме им уютни работнически жилища и ревностно се стараем да задоволяваме всички техни справедливи искания. По-рано дори е било малко опасно да се живее сред тези хора, ала хер Щайн се е приспособил към техните обичаи и възгледи и само в краен случай дава да се разбере, че мисли и чувства различно от тях. По-късно му се удало да спечели приятелството на Той, а сега е даже и под закрилата на мохамеданите, които се бунтуват и правят страната несигурна. Изкусен дипломат е и умее да превърне в изгодни и най-неблагоприятните условия.
— Но е болен?
— Да, ала повече духовно, отколкото физически. Макар да не иска да го признае, аз все пак бих могъл да твърдя, че носталгията по родината е онова, което тайно го подяжда. Сигурно щеше да се върне в Германия, ако предприятието му не го задържаше тук така здраво. За него е свещен дълг то да остане на работниците такова, каквото е сега при него. Възнамеряваше да го продаде, но няма да се намери купувач. Един китаец не би притежавал нито необходимия капитал, нито опита, каквито трябва да има притежателят на едни такива огромни инвестиции.