Никой от тях досега не бе виждал по какъв начин се добива петролът и как се преработва. Ван Беркен ги развеждаше навсякъде и им показваше всичко. Те имаха чувството, че се намират в някой петролодобивен район на Америка. Много скоро съумяха да си създадат представа за значението, което чичо Даниел имаше за тази околност, а и за цялата провинция.
Минхер беше изцяло пленен от огромното предприятие. Той се заслуша с голямо внимание, когато Ван Беркен изброи какви доходи носи то на притежателя. Разглеждаше всичко с удвоено внимание и най-заплетеното наглед съоръжение възбуждаше интереса му, говореше си сам, от някои места изобщо не можеше да се откъсне и накрая поде решително:
— Zegt gij eens uw breeder spreekt ook nederlands? (Кажете, вашият брат също ли говори нидерландски?)
— Jaffia. (Да.)
— En hij komt werkelijk naar Ho-tsing-ting? (И наистина ще дойде в Хо-тзинг-тинг?)
— Zeker. Hij zai al de vollende week in Kanton arriveren, waar ik hem zai afhalen. (Разбира се. Още следващата седмица ще пристигне в Кантон, където ще го посрещна.)
— Dan blijf ik hier en koop al de olie. Ik krijg vervolgens twee mensen hier, waarmee ik nederlands kan spreken. (В такъв случай оставам тук и купувам цялото земно масло. Ще имам двама души, с които ще мога да разговарям на нидерландски.)
— Dus zoudt U ons als ingenieurs behouden? (Значи ще ни задържите като инженери?)
— Ja, op mijn eer, daarik niets weet van olie. (Да, имате думата ми, защото аз нищо не разбирам от земно масло.)
— Nu, U zoudt zich ook geheel op ons kunnen verlaten. Hot zou mij genoegen doen wanneer de koop tot stand kwam. (Е, вие също бихте могъл изцяло да се осланяте на нас. Ще се радвам, ако покупката се осъществи.)
После ги заведе в собственото си жилище, което се състоеше от партера на една приветлива къщичка, чийто горен етаж вече бе подреден за неговия брат.
Минаха няколко часа, преди да се върнат в главната постройка. Вечерта вече бе сгъстила мрака си и през прозорците — тук те имаха стъкла — струеше светлината на лампите. Пред къщата беше тихо и спокойно, но долу в и пред работническите жилища изглежда цареше голямо оживление. Това си имаше своята основателна причина и добро намерение.
Лианг-си бе разказал на неколцина от майсторите, че дължи живота си на чуждоземните мандарини. Той беше обичана от всички личност. Ето защо тези майстори бързо бяха разпространили вестта и сега цялата, голяма работническа колония бе заета с приготовления, целящи да покажат тяхната почит към чужденците.
Подобно нещо в Китай е невъзможно да мине без фойерверк. Китаецът е роден пиротехник. Всичко, всичко трябва да ознаменува той с фойерверк и правителството не създава ни най-малки пречки. Докато в другите държави възпламеняването на фойерверки се нуждае, по добре обосновани причина, от разрешението на властите, то в Китай с това ежедневно се забавлява и старо, и младо, без някой да име нещо против. Излиза си човек от къщната врата и бива заобиколен от горящи скачащи жаби. Завива зад ъгъла и насреща му се извиват изпускащи искри змии. Съзира напълно удивен на небето пълната луна по време на новолуние и едва след няколко минути забелязва, че тя е изкуствена — измамлива имитация. Преди да бъдат затворени уличните порти, навсякъде се виждат фойерверки от тела, които подскачат, избухват, стрелят, летят, свистят, и всичко това на съвсем тесни улички, чиито къщи се състоят от суха като барут гредова конструкция.
Изцяло от само себе си се разбира, че и работниците от Хо-тзинг-тинг бяха изкусни във фойерверките. Те се готвеха да покажат след падане на нощта изкуството си на чуждестранните гости.
Метусалем не бе седял дълго в стаята си и се появи чичото да го покани лично на трапезата. Другарите му бяха също така уведомени и ги последваха в голямата трапезария, намираща се в приземния етаж. Нейните стени бяха изцяло китайски, ала двете дълги маси по средата имаха двойно по-голяма височина от китайските и бяха подредени съвсем според европейските разбирания. Имаше ножове, вилици и лъжици, а не пръчици за хранене. Между фините прибори от китайски порцелан бяха поставени винени шишета със златни и сребърни гърловини, при чийто вид дебелият дръпна Готфрид за ръката и му нашепна:
— Ziet gij deze flessen? Dat is wijn! (Виждате ли тези шишета? Това е вино!)
— И още как! Мисля даже, че е шампанско. Е, аз няма да са посрамя!
— Ik ook niet, waarachtig niet! (И аз няма, наистина!)
До една от стените се виждаше едно пианино. Ван Беркен обясни на Метусалем, че го е получил от чичо Даниел като коледен подарък, но при условие, че то ще остане тук. Чичото бил голям почитател на музиката, ала не умеел да свири. Голяма радост му доставяло, когато инженерът го настроил.