Слушателите седяха безмълвни. Чичо Даниел бе дълбоко развълнуван. Една чисто немска мелодия, изпълнена по този начин, нямаше как да не окаже могъщо въздействие на този копнеещ по родината мъж. Той с мъка се овладя да не заплаче и когато Готфрид свърши и облегна фагота си до пианото, възкликна:.
— Excellent! I am very grateful to you, Mr. Jones! That is a german melody. How is it that you can play them? (Прекрасно! Изключително много ви благодаря, мистър Джоунс! Това е немска мелодия. Можете ли да изсвирите и други такива?) — Той естествено говореше на английски.
— Yes — отговори Готфрид.
— And did’you lern them in England? (И в Англия ли сте ги научил?)
— Yes.
— So people also play and sing there german songs? (Значи там свирят и пеят немски песни?)
— Yes.
— Please, would you playing one more? (Бихте ли изсвирил още една, моля?)
— Yes.
Това «Yes» беше единствената английска дума, за която той добре знаеше, че я изговаря правилно. Метусалем го избави от затруднението, като помоли Рихард да изпълни няколко немски песни.
Гимназистът се отзова на поканата, но се въздържа да ги изпее. Та нали чичото още не биваше да знае, че гостите му владеят немски.
При все това мелодиите оказаха въздействието си върху домакина и той съвсем се натъжи. Забелязвайки, че понижава така предишното весело настроение на гостите си, той се извини:
— Моля за извинение! Немецът си остава меланхолик, където и да отиде. Аз обичам отечеството си, ала условията не ми позволяват някога да го видя отново. Колкото пъти си го помисля, ме избива на тъга. Изкарайте сега по-добре нещо бодро, весело.
— Yes — съгласи се Метусалем. — Mister Jones, will you play once more that famous one which, I believe, is called «Auf dem Bauernhof»! (Мистър Джонс, я изкарайте онова фамозно парче, което струва ми се, е озаглавено «На селския двор»!)
Готфрид разбираше английския къде-къде по-добре, отколкото го говореше. Той знаеше какво има предвид Синьочервения.
— Yes — каза, като отново посегна към инструмента. А на Рихард прошепна тихо: — Върши си твоята работа добре, а мен не отклонявай толкоз често от такта, както обикновено. Ако парчето бъде изсвирено добре, ша видиш как китайците ша са държат за търбусите от смях. Да почваме!
Рихард изсвири много сериозното, съдържащо дори съдържано достойнство встъпление. После Готфрид вдигна фагота си и в следващия миг отново го свали — беше изкукуригал петел. Звуците прозвучаха така измамливо, че китайците се заоглеждаха по ъглите да видят птицата, а дебелият се обади:
— Een haan! Ik zie hem ni’t! (Някакъв петел! Не го виждам!)
Готфрид отново поднесе мундщука към устните и… цяла дружина гъски се разкряка, патици заквакаха, гълъби загукаха. Едва сега незапознатите с изкуството на Готфрид хора видяха и чуха, че тези гласове излизат от неговия инструмент. Измуча вол, кон зацвили, после изврякаха няколко кози. Някаква котка измяука силно, а след нея заджавка куче. Котката буквално изпищя, а кучето лаеше и виеше, та се късаше. Всичко това създаваше ужасна какафония, която обаче спазваше така точно такта, че всеки тон хармонираше със съпровода. Тези гласове и други се повтаряха в най-различни вариации и порядък, докато накрая започнаха да се разнасят толкова бързо един след друг и привидно един през друг, че слушателите наистина си запушиха ушите и се превиваха от смях.
— Тъй — прошепна Готфрид, — добре се справи, Рихард. Сега ела! Ний не сме почитатели на он’ва разделение на труда, според което ний само да свирим, додет’ другите пият.
След последното музикално изпълнение ведрото настроение отново бе взело връх и продължи, докато никой, с изключение на дебелия, не искаше повече да пие. Той пожела да отиде да си легне и масата беше раздигната.
— Ik eet en drink ook niets meer — рече дебелият, — maar slapen kan ik ook nog niet. Ik moot met U spreken, Mijnheer Stein. (И аз не мога да ям и пия повече, но не ми се и спи още. Трябва да говоря с вас, минхер Щайн.)
— За какво? — попита чичото.
— Dat zai ik U zeggen. Laten we naar Uw kamer gaan! (Ще ви кажа. Да отидем във вашата стая!)
— С удоволствие, щом вие го желаете. Но изчакайте тук, моля, докато придружа останалите господа!
Тогава дебелият се сети, че нали ще трябва да пее. Беше обещал да се включи в серенадата. Това бе причината да каже:
— Ik kan het ook morggen. Ik wil nun slapen gaan. (Мога да го кажа и утре. Ще отида да спя като другите-)