Всички пътници стояха на палубата, отправили погледи към древната, необикновена страна, която навярно никога вече нямаше да видят. Когато тя се канеше да изчезне, Търнърстик сне пенснето и като прекара ръка по очите, заговори:
— Странна земя с още по-странни хора! Ни един път не могат да поговорят правилно на матерния си език; ни най-малко понятие си имат от едно правилно китайско окончание! И въпреки това със съжаление се сбогувам с нея. Може би само защото трябваше да оставим тук дебелия.
— Т’ва ша е! — съгласи се Готфрид. — Да не ми беше чак толкоз скъп обоят, щях да му го оставя кат’ спомен от неговия Готфрид. И на мен раздялата ми навява тъга, ама от друга страна пък мисълта, че сме удържали наш’та конг-кеоу, ма изпълва с блаженство. Зат’ва по дяволите траурните чувства! Поздравих Китай с «чинг-чинг» и са сбогувам сега с него с «чинг-леао», коет’ означава повече от: «Да те закриля Бог, Страна на дръпнатите очи!» Сърдечно ма е жал за теб, защот’ току-що ти изгуби завинаги своя прекрасен Готфрид!
Глава 18
Конг-кеоу, честната дума
Непонятно, напълно необяснимо! Господа професорите и доцентите стояха, клатеха глави и не можеха да намерят обяснение на чудовищния факт, че и днес не се бе явил ни един-единствен слушател. Такова нещо никога не беше бивало. Такова нещо не се поддаваше дори на мъдростта на иначе неопровержимия Бен Акиба!
И все пак обяснението лесно можеше да се намери, стига да поразпиташе човек в «Приносителя на записа от Ниневия». Нещата имаха следната проста причина: Вълнението в академичния свят от внезапното изчезване на Метусалем постепенно бе улегнало. Чувстваха липсата му наистина, но не говореха повече за него. И ето че от Китай пристигнаха писмата до фрау Щайн и Йе-кин-ли — докладът за щастливия развой на авантюристичното начинание. Запленени, получателите нарушиха в радостта си досегашното мълчание. Сега се разбра накъде е заминал Синьочервения и какво се е канел да върши там. Ако го бяха узнали по-рано, хората щяха да го осмеят. Но тъй като сега обяснението бе дошло заедно с вестта за успеха, то удивените хвалебствия нямаха край и завръщането на героя се очакваше с напрежение. Считаше се за напълно естествено да му бъде устроено едно достойно посрещане.
Подозирайки го, Метусалем се бе споразумял със своите спътници да изненадат близките си. Всички бяха дали ободрението си — също и Готфрид фон Буйон, ала тайно той не бе съгласен със спогодбата. Смяташе, че си заслужава да има едно тържествено посрещане, и ето как тази заран раздавачът на телеграми получи за предаване една депеша с адрес «Приносителя на записа от Ниневия». Когато съдържателят отвори телеграмата, прочете:
«Довечера Метусалем идва влака десет часа. Четири господа три китайки двама китайци един полукитаец едно куче Готфрид фон Буйон»
Завръщането на двамата най-добри постоянни посетители хвърли съдържателя в такова радостно възбуждение, че той веднага даде гласност на депешата, следствие на което неговата възбуда завладя с невероятна бързина цялото академично съсловие. За лекции не можеше и да се мисли. То се събра в «кръчмата», за да вземе важно решение, и скоро всички въжари в града бяха усърдно заети с приготвянето на празнични факли от меки кълчища и гъста смола.
Метусалем и понятие си нямаше какво вълнение цари у дома заради негова милост. Той бе взел цял вагон втора класа, та да могат спътниците му да се настанят удобно. Двете торби с кюлчетата лежаха на мекия плюш, грижливо вързани в покривки, понеже не бе пожелал да ги повери на багажното отделение.
Така пътуваше доволно и безгрижно към родината и малко преди пристигането се надигна от мястото си, за да види през отворения прозорец най-първо светлините на гарата.
— Да запаля ли лулата? — попита Готфрид. — Натъпкал съм я вече.
— Да, всичко трябва да е наред.
Готфрид се подхили тайно и му подаде мундщука. Дегенфелд започна да пуши. Ваксаджията закопча раницата на гърба на кучето и пъхна в устата му неизменната бирена чаша. Пронизителна свирка, сигнал на камбана, пищене и стържене на колела… влакът спря.
— Всички дяволи! — изруга Синьочервеният. — Каква е тая работа? Вън гъмжи от фуражки във всички цветове. За кого е предназначен тоя панаир?
Но хората вече бяха видели главата му. Вратата се отвори с трясък и от неколкостотин гърла прозвуча едно гръмовно «Salve Methusala!». Измъкнаха го от купето, обградиха го ликуващо и го забутаха напред. Той чуваше викове като: «Къде са дамите? Къде са автентичните плитки? Къде е полукитаецът? Ето кучето, пуснете го да мине! Вземете торбите! По дяволите, колко са тежки! Да не би монети да има вътре?» В този миг бяха запалени факлите. Той забеляза три украсени коли. Видя също, че китайките бяха вежливо отведени и настанени — всяка в отделен файтон. Поиска да се възпротиви, но напразно. Започна да ругае с все глас. Висок смях бе отговорът и той трябваше да се помири.