— Mijne heren, gij zijt slecht, gij zijt slechter, gij zijt de allerslechtsten; gij zijt mijne vijanden; gij-gij-gij zijt vier zum apen! (Майне херен, вие сте лоши, вие сте по-лоши, вие сте от всичките най-лоши; вие сте мои врагове; вие… вие… вие сте четири вкиснати маймуни!) — Едва ли може да се мисли, че тези гръмотевични слова ще направят по-сериозни смеещите се.
В туй време обаче един от келнерите донесе исканата супа на холандеца и той я придърпа към себе си, за да й посвети вниманието си. Само още изръмжа:
— Een soep is beter dan zo’n bedorven schaap! (Една супа е по-добре от някоя покварена овца!)
Той махна презрително с ръка към Готфрид, който се бе смял най-високо, върза си салфетката около врата и започна да яде супата с такова самодоволно мляскане, сякаш половин дузина «Varkens» (прасета) се бяха наместили край копанята.
След това бе донесено телешкото. Той взе с две ръце чинията, помириса проучвателно порцията, даде с благосклонно кимване да се разбере, че уханието му допада, след което нареди:
— Geef mij een stuk ossevlees met erwten en zuurkool! (Дайте ми парче говеждо с грах и кисело зеле!)
Четиримата зрители се съмняваха дали човек би могъл да получи в Китай грах с кисело зеле. Холандецът обаче изглежда добре познаваше възможностите на хотелската кухня, защото едва изял телешкото, вече му носеха поръчаното второ блюдо. Той помириса и него, кимна отново благосклонно и заръча:
— Geef mij een gebraden varkensvlees met ramenas en gebakken peren! (Донесете ми свинско печено с хрян и печени круши!)
Когато и това бе сервирано, той поиска «hammelsbout met salade» (овнешки гърди със салата), после «eend met spinazie en knoflook» (патица със спанак и чесън), по-късно «zeevin met gebakken pruimen» (морска риба с печени сливи). Накрая пожела за десерт «zeekeeften, boter, kaas en een groot glas brandwijn» (морски раци, масло, сирене и една голяма чаша ракия).
Порциите бяха толкова обилни, че една-единствена би била достатъчна да засити нормално хранещ се човек, ала дебелият даде вид — когато бе свършил — че има още апетит. Той постави ръце на търбуха си и го опипа. И явно му се стори, че е открил още празно място, защото след къс размисъл пожела още «een brood met worst en mosterd» (сандвич със салам и горчица).
Яденето така го бе ангажирало, че само един-единствен път отклони вниманието си от него. Това стана, когато донесоха бирата на другите четирима гости.
Метусалем беше поръчал за всеки по една добра глътка, поради което келнерът донесе четири съвсем малки шишенца, не съдържащи нито даже по третинка литър. Услужливият келнер сметна, че си е свършил работата. Дегенфелд обаче отвори и четирите, изсипа съдържанието им в студентската си чаша, поднесе я към устата, изпразни я на един дъх до дъно, свали я, примляска с език и разпореди:
— Не е съвсем лоша! Но стига колкото за дегустация. Донесете за всеки по една такава доза! За пет персони.
— Пет? — запита келнерът, който при повторното оглеждане преброи само четирима души.
— Да, нали това казах!
— Ама вие сте само четирима!
— Петима сме. Този тук също е жаден.
При тези думи посочи кучето. Келнерът направи глупаво-учудена гримаса и запита, за да иде съвсем на сигурно, на своя пиджин-инглиш:
— Значи двайсет шишета, сър?
— Да, разбира се!
— Но, сър, знаете ли каква е цената на бирата тук в Хонконг?
Тогава Дегенфелд тресна чашата по масата и го навика:
— Човече, да не би да се каниш преди туй да ми ревизираш парите? Тичай, филистер! Иначе ще ти смъкна десет хиляди кожи от гърба!
Келнерът хукна стреснато, а след него и други двама, защото не можеше сам да носи двадесет шишета. Те ги донесоха. Метусалем отново пресипа четири в чашата си, дигна я към капитана и каза:
— Пия за ваше здраве тая капчица!
— Как? Какво? — запита Търнърстик. — За мое здраве? Как тъй? На това капчица ли му казвате?
Още не беше го изрекъл, а Метусалем я беше вече изпил. Той напълни отново чашата с четири шишета, бутна я към капитана и отговори:
— Естествено, че е само капка! Сега пийте вие за мое здраве и се надявам да не се изложите пред нас и тия смаяни кули?
— Да се изложа? Pshaw! [38] Някога да сте пълзял през моряшко гърло? Там определено няма да заседнете. Вашата чашчица не може ме уплаши. Наздраве, драги ми приятелю фон Буйон!
— Наздраве! — кимна едноименникът на завоевателя на Йерусалим.
Търнърстик доказа, че не се е изсилил в приказките. Той изпи чашата. Готфрид незабавно му я взе от ръката, напълни я за себе си и я изпразни също като другите двама.