Съдържателят и келнерите стояха надалеч и си мятаха сащисани погледи. Такива пиячи още не бяха виждали. Дебелият холандец, макар и интимно зает със своето «Vices» (месо), бе забелязал все пак случилото се. Порядъчен гастроном, сега той виждаше хора, които си позволяваха в пиенето най-малкото толкова, колкото той в яденето. Това му допадна и накара ядът му тутакси да премине. Почувства се задължен да им изкаже одобрението си. Ето защо се надигна от двата си стола, приближи, избърса уста със салфетката и каза:
— Mijne heren, gij zijt brave en dappere makkers. Gij drinkt tamelijk good. Ik ben uw breeder; gij zult het begrijpen. Ik verzoek, geeft mij uwe handen! (Майне херен, вие сте почтени и храбри компаньони. Пиете доста добре. Аз съм ваш приятел и брат; вие ще го проумеете. Подайте ми, моля, ръцете си!) — Той разтърси ръката на всеки от тях и се върна после на масата си, за да си дояде.
Що се отнася до Рихард Щайн, той не се осмели да изпие пълна чаша. Поиска да му донесат по-малка и си отдели само едно шише. Готфрид начаса си присвои останалите, изпразни ги в чашата и я изпи, след като бе извикал:
— Наздраве, стомах! Т’ва наистина не е дъжд из ведро, ама все пак едно приятно леко ромолене.
После сне от главата си подплатената с непромокаем хастар бяла фуражка, сложи я наопаки пред нюфаундлендера на масата и изсипа последните четири шишенца в нея. Кучето изпи пивото с голямо задоволство и облиза много старателно фуражката. Готфрид я нахлупи отново на главата си и запита:
— Тъй! Пробвахме я. Ама сега к’во? Няма ли да си позволим след таквиз дълги лишения още една лоялна халба?
— Какво ти скимна — отвърна Метусалем. — Не се намираме в «Приносителя на записа от Ниневия», откъдето е необходимо само да кривнем зад ъгъла и да се качим у дома. Аз преди всичко трябва да отида до консула. Имам да представя също един ордер и да се снабдя с неизбежния мамон. Чакайте тук, докато се върна! Междувременно ако имате охота, можете да изпиете — от мен да мине — още по едно, но не повече! Аз ще платя.
— Чакайте! — намеси се капитанът. — Плащането е моя работа. Ние все още се намираме в пристанищния град, така че трябва да ви помоля да бъдете мои гости.
— Нямам нищо против — усмихна се Метусалем. — Но сметката да не е твърде висока за вас?
— Какво си въобразявате! Я вижте шнуровете ми! Те сигурно ще стигнат още седмици наред.
Студентът не го разубеди и се отдалечи, оставяйки лулата и кучето. Търнърстик поръча към досегашните двадесет и четири шишета още шест, за да ги закръгли на тридесет. Готфрид сбърчи нос, но не каза нищо, защото капитанът беше плащащият, и нареди да донесат две малки чаши, за да предотврати прекалено бързата консумация.
През това време холандецът беше приключил с обяда си. Той развърза салфетката, подсуши изпотеното си от усилията на храненето лице и обърна така столовете си, че да бъде срещу другите трима. Явно считаше, че един малък разговор ще е от полза за храносмилането. Беше чул с какъв език си служеха другите и поради това попита на поносим немски:
— Ik verzoek (извинявайте), мийне херен, вие немци ли сте?
— Да — отвърна Готфрид.
— Така си и помислих. Аз също съм бил в Германия — като търговски помощник в Кьолн на Рейн. По онова време бях още по-млад отколкото сега.
— Вероятно!
— Не, наистина! Тогава броях двайсет години, а сега съм почти четирийсет и пет. По него време бях een ongelukkig mjipaard (един нещастен речен кон), а сега съм een zware (един тежък) мъж с gezoutten (горчив) опит. Тогава научих немски и това сега ме радва, защото мога да побеседвам с вас.
— Радостта е взаимна, манхер.
— Много хубаво! Харесвам ли ви?
— Изключително!
— И вие на мен. Аз съм минхер Вилем ван Ардапеленбош и идвам от Ява, където имах плантация за Rijst (ориз) и тютюн. Продадох я и сега искам да видя дали ще намеря нещо подобно тук в Китай.
— Нещо подобно? Защо тогаз сте я продал?
— Заради климата — вредеше ми. Не можех нито да ям, нито да пия. Чезнех и сега съм само едно привидение на предишния.
— Ей! Тогаз ми са ще да ви бях мернал по-рано, хер Ердапфелбуш!
— Да, така е! — въздъхна дебелият, като помилва с две ръце търбуха си. — По онова време ядях за twaalf (дванайсет) мъже, а сега едва за половин!
— Ужасно!
— Нали! Изцяло на sterfelyk (смъртник) заприличах. Каква ми е ползата от моето Zilver (сребро), от моето Goud (злато), моето Rijkdom (богатство), щом като не мога да ям и пия? Само който може здравата да си похапва и попийва е gelukkig (щастлив) и tevreden (доволен). По тая причина се сбогувах с тамошния климат и дойдох в Китай, та да се храня отново обилно и порядъчно.
— Е, да са надяваме, че т’ва намерение ща са увенчае с успех. Ама кожата ви, минхер, външната ви обвивка!