— Май не можете да проумеете що за типове имате пред себе си, а? Скоро ще ви се изясни. Къде живеете?
— Тук, в хотела, минхер.
— В такъв случай седнете при нас, понеже и ние ще се настаним тук! — Той събра два стола и холандецът се намести.
— Да се настаним тук? — запита Търнърстик. — И през ум не ми минава! Трябва да тръгваме за Кантон. Ще пътуваме с парахода.
— Той се движи само два пъти седмично. Осведомих се при консула. Следващият отпътува едва след три дни.
— Какво? Как? И толкова дълго трябва да чакаме тук?
— Да, освен ако не предпочетем да се качим на някоя китайска джонка.
— Тогава да го сторим, макар че ще се придвижим много по-бавно.
— Е, джонката може да плава доста бързо, стига да има добър вятър и да се движи нагоре с прилива. Но вие наистина ли се каните да се поверите на един такъв съд?
— Защо не? Вие да не би да се боите?
— Да се боя? Не, макар да съм чел, че човек трябва да е максимално предпазлив, тъй като има джонки, които не заслужават доверие. Но аз мисля за нечистотията, която за нас би могла да бъде много неприятна.
— Pshaw! Типовете бездруго ще бъдат заставени да чистят. Аз като мандарин с моето облекло, с личното си достойнство, със задълбочените езикови познания и превъзходните окончания. Най-главното е само бързо да намерим някоя джонка.
— Информирах се и в това отношение. Утре преди обяд ще отплува една нагоре с прилива. Казва се «Шуи-хой» или преведено «Кралица на водите».
— Красиво име, обещаващо. Една кралица непременно трябва да е чиста. Значи няма защо да се опасяваме от мръсотия. С какво е натоварена?
— С разни артикули, не успях да узная нещо по-подробно по въпроса. Впрочем вече я видях.
— Напета ли изглежда?
— Напълно задоволително.
— А разговаряхте ли с капитана? Та това е най-важното.
— Тук не сте прав, при все че самият сте капитан. Същинският капитан или шкипер, наричан тук «хо-чинг», няма нищо общо с товара, независимо дали той се състои от стока или хора. Той се занимава единствено с управлението на кораба. Който иска да предаде фрахт или самият да пътува, трябва да се обърне към собственика на джонката или нейния суперкарго. Така постъпих и аз.
— Вече сте се договорил с него?
— Не, понеже не знаех дали ще получа вашето съгласие. Освен това човекът никак не ми допадна. Лицето му не внушаваше доверие, а прекомерната вежливост бе отблъскваща.
— Глупости! Лицето! По него човек хич не бива да се води. Някой мерзавец има най-очарователната физиономия, някой грозник пък е честен мъж. А учтивостта трябва да е налице. Не бих посъветвал някой син на Средното царство да му липсва. Я оставете това! Утре отплаваме. Знаете ли каква е таксата за пасажер?
— Пътната такса тук е наречена доста забавно, но много характерно «шуи-кио», което буквално означава «водни крака». Заплащаните монети са «краката», с които човек се предвижва по водата. Мъжът поиска по долар на лице до Кантон. За парахода щяхме да платим четири пъти повече.
— Тогава да вдигаме платна, храната включва ли се?
— Не. Тук всеки си се грижи за всичко, също и за леглото.
— Не ми е необходимо. Ще спя, както намеря. Значи уговорено! Нали, Готфрид?
— Аз съм «за» — обади се споменатият. — Защо трябва да клечим тук! Колкот’ по-рано отплаваме, толкоз по-рано ша са върнем, а т’ва ’се пак е и един вид развлечение.
— Да, вуйчо Метусалем — помоли Рихард. — Нека не си пилеем тук времето. Иска ми се колкото може по-скоро да стигна до целта.
— Добре, в такъв случай после ще отида да договоря пътуването и да накупя провизии, които да ни стигнат до Кантон. По-напред обаче нека платя пиячката.
— Това е моя работа — намеси се Търнърстик. — Та нали тук сте все още мои гости, пък и аз имам още хиляда и седемстотин ли! — и почуквайки по масата, той се обърна към съдържателя с вика: — Хей, хотелиеринг, искам да плащаменг. Колко струватонг трийсетинг шишетанг?
Съдържателят бавно приближи. Не беше разбрал Търнърстик и като се поклони дълбоко, попита:
— What bid, sir? (Какво заповядате, сър?)
— Плащаменг!
— I cannot understand. (He мога разбере.)
— Какво? Не можете да ме разберетенг? — викна Търнърстик. — Това ми е необеснимонг! Аз се изразявамунг все пак яснинг! Внимавайтенг само правилнонг! Искам да плащаминг!
Хотелиерът поклати смутено глава. Тогава капитанът скочи от стола и кресна разгневен:
— Няматенг ли ушинг? Искам да плащамунг, плащаменг, плащаминг, плащамонг и плащаманг!
Съдържателят отскочи стреснато. Лицето му издаваше неговата безпомощност. Ето защо Метусалем го осведоми полугласно: