— К’во? Как? Къде? Защо? Аз, прославеният Готфрид фон Буйон и отявлен, заклет враг на всички сарацинци, трябва са страхувам от няк’во си моренце! К’во ша ми направи едно такова старо херингово езерце! Впрочем аз на ’сички случаи трябва да дойда, защото съм ви необходим. Кой ша лъска ботуши, четка дрехи, пълни лула, навива часовник и пожелава ви при хранене добър апетит? Разбира са, аз! Следователно идвам с вас, стига т’ва пътуване до Китай само да не няк’ъв майтап, ’къвто Готфрид не позволява си правят с него!
— Не е никакъв майтап, а сериозно. Нямам време да ти обяснявам, защото утре заран потегляме с първия влак за столицата — заради легацията. Сега трябва да отида до банкера, полицията и в стотина магазина, за да накупя хилядите необходими неща. Рихард също ще пътува с нас, а…
— Рих…! — прекъсна го ваксаджията, ала от слисване устните му пропуснаха само първата сричка от името.
— Да! Тъкмо той е, заради когото изобщо се предприема това пътуване. Ако не се разбързам, та утре да сме вече зад всички планини, то от това екзотично пътешествие хич нищо няма да излезе. Аз буквално поставих майка му натясно и трябва да отпътуваме, преди да е размислила.
Той бързо излезе.
Готфрид поклати глава, почеса се с две ръце зад ушите, отправи поглед към един голям китайски дракон-фенер, висящ от потона, и заговори:
— Висиш си тука, старий идоле, и ма зяпаш подигравателно в лице! Аз нивга не съм ти истински вярвал. Откак ти тук нашия зенит зае, при нас са Китай и Дявола засели. Подозирам даже, че ти посред нощ са носиш свободно наоколо кат’ някой дух и призрак. Появяваш са на Метусалема в сънища и си му внушил мисъл напусне свидно отечество, та да се храни по брегове на Жълто море с печени дъждовни червеи, задушени стоножки, пържени водорасли, мариновани саламандри и варени миши опашки. Засрами са! Само че няма можеш са хвалиш, че него си на гибел завел. Аз ша го съпровождам кат’ негова Зорница и Вечерница. Ний ша са сражаваме победоносно срещу твои братовчеди и братовчедки, срещу дракони, чудовища и китайци, а когат’ са върнем ша ги закачим тук кат’ трофеи, та да та ядосват, както ти мен дразниш. Презирам та!
Той си тръгна и отиде да се осведоми при хазайката как му е текнала на неговия господар мисълта да се отправи към Китай.
Междувременно Метусалем не бе стигнал кой знае колко далеч. Пред вратата на китайския дюкян той се позамисли и влезе.
— Е? — попита го синът на Средното царство. — Писмото ли връщате?
— Не. Моята хазайка е получателката, така че не е необходимо да се безпокоите повече по въпроса. Но кажете ми, моля, как попадна в ръцете ви?
— Чрез моя доставчик от Куанг-чеу-фу [7], на когото е било предадено за мен.
— Съобщи ли ви този хер кой е подателят?
— Не. Дава ми указания да издиря адресанта или наследниците му, да им връча писмото, и да се погрижа да отговорят веднага. Мястото, до което трябва да изпратят отговора, било посочено в писмото.
— Това е вярно. Но ние решихме да не отговаряме писмено, а самите да отидем там, именно Рихард Щайн, аз и моя Готфрид фон Обой.
Сега бе ред на китаеца да се сащиса. Той се впусна в странни междуметия, при което въздигна ръце с широко разперени пръсти към небето и заклати глава ту на една, ту на друга страна, напомняйки периодичните движения на часовниково махало.
— Вие самият, вие лично се каните да отидете до Чунг-куо — Средното царство, Чинг-хоа — Средното цвете! — възкликна. — Да видите Тиен-чао — Небесната империя! Да тръгнете към Ки-тиен-тех — Храмът на небесните добродетели, към Шан-хоанг-ти — Планината на величествения господар! Как ви хрумна това? По кой начин стигнахте до тая мисъл?
— Благодарение привързаността, която питая към семейството на моята почтена хазайка и особено към Рихард. Ще ви разкажа накратко: покойният прогимназиален учител Щайн имал брат, който, подтикван в младостта си от жажда към приключения, се впуснал по широкия свят. Дълги години бил първо в Южна, а после в Северна Америка, без да се замогне кой знае колко. По-късно потеглил за Ява, но в близост до китайските брегове корабът потънал и той бил един от малцината, успели да се спасят. Сред китайците отначало определено му потръгнало зле, та нали според техните възгледи той бил един И-йин, чуждоземен варварин. Бил задържан като пленник. Малко по малко свикнал с тамошните условия. Научил езика, навлякъл китайски дрехи, възприел местните привички и ето как се стигнало дотам, че започнали да гледат на него като на исконен жител. Само страната нямал право да напуска — всеки опит в това отношение щял да бъде наказан със смърт. За да бъдат съвсем сигурни в него, го изпратили във вътрешността, където много скоро вече бил възприет като равен сред туземното население. Съвсем случайно открил в планините петролен извор. Запознат с методите на експлоатация и оползотворяване на петрола от Съединените щати, той се заловил за нещата по американски, като естествено се съобразявал с китайските условия. Станал богат човек и постепенно разширил връзките си до морското крайбрежие. Последното обстоятелство му дало възможност да изпрати до родината си едно писмо — точно това, което получихте като поръчение. Не се бил оженил, нямал наследници и същевременно бил толкова болен, че допускал скорошна смърт. Не желаел състоянието му да премине в чужди ръце. Ето защо моли брат си да отпътува незабавно за Китай. В случай че братът е мъртъв, да отидел при него най-големият му син, за чието раждане знаел от по-ранната кореспонденция. Само така било възможно да се заобиколят китайските закони и плодовете на неговото трудолюбие да попаднат в ръцете на роднините му. Той моли за незабавен отговор, след което щял да преведе пари за пътуването. Тук обаче аз възразих, че така ще се пропилеят месеци и болният хер като нищо може междувременно да почине. Пускайки в ход цялото си влияние, постигнах, фрау Щайн да се съгласи с незабавното заминаване на нейния Рихард, разбира се, само при условие, че аз го придружавам. Разноските по пътуването ще поема аз. Всичко стана така внезапно и трябва да бъде проведено час по-скоро, иначе се опасявам, че хазайката ще си вземе думите назад. За една майка не е шега работа да изпрати детето си толкова надалеч и в една такава страна. Утре с първия влак отпътуваме.