Метусалем изпусна от устата си обичайните гъсти кълба дим и кимна добродушно на капитана, който тъкмо идваше отпред и се качи при тях на кърмовата палуба.
— Е, комодоре, как е? — запита Дегенфелд. — Ще видим ли скоро бреговете на Небесното царство?
— Ама, разбира се — отвърна запитаният. — Следобед вече ще сме хвърлили котва в Хонконг. Скоро платната там отпред, които имат същото направление, ще се увеличат.
— В такъв случай сме направили отлично плаване!
— Несравнимо! Скоростта ни е седемнайсет възела. А това говори нещо. За четири непълни дена от Сингапур дотук, нека някой друг го направи като Фрик Търнърстик!
— Да-а, вие и вашият добър кораб го постигнахте. Не съм и мислил, че толкова скоро ще мога да поздравя Китай.
— А знаете ли всъщност как да поздравите тази благословена страна на плитките?
— Е-е, как?
— «Чинг чинг!» трябва да викнете. Това е истинският китайски поздрав.
— Я гледай! Да не би пък да говорите и малко китайски?
Търнърстик намести пенснето на носа, задържа го там здраво, защото то иначе като нищо щеше да се смъкне тутакси, метна укоризнен поглед към Дегенфелд и отговори:
— Как може да питате така! Та нали вечен студент като вас достатъчно дълго се е наприказвал в университета, за да знае, че човек не бива да засяга така капитан Търнърстик. Малко китайски! Тук сте акостирал пред топа и такела, отклонен най-малко на седем румба от курса! Взел веднъж въжето в ръка, аз го изтеглям изцяло.
— Значи много добре говорите китайски?
— Естествено! Как другояче?
Беше изговорено с тон, сякаш бе запитан дали може да пие вода.
— За мен това е нещо ново! — призна Дегенфелд. — Досега не сте обелил нито дума по тоя въпрос!
— Че за какво да говоря? За нещо, което се подразбира от само себе си, човек не вдига врява.
— Е, за мен находката, която направих във ваше лице, става толкова по-ценна. Вие дадохте дума да се присъедините към нас за няколко дни. За нас естествено е от най-голяма полза, че владеете свободно китайски.
— Я стига! Не си струва да се говори за това! Дребна работа! Но и вие сте изучавал китайски, както ми споменахте.
— Само две години.
— Повече от достатъчно, защото този език е най-лесният, който познавам.
— А аз считам изучаването му за извънредно трудно.
— Тук наистина поставихте едно много погрешно платно. Явно с неизбежния латински и гръцки сте изгубил верния курс. На когото главата е претоварела с класическа стока, не му остава място тъкмо за най-лесното. Заплават ли после такива преучили люде по света, не могат да отличат броненосец от плоскодънен каботажен ветроход за херинга. Да ви кажа, на мен китайският ми е направо вроден. Идва си като отвътре.
Метусалем бе опознал ахилесовата пета на капитана и каза с най-сериозен тон:
— Такова нещо може да се случи само на вас. Вие сте истински кит в морето на диалектите. Плувате из него с лекота и издухвате през носа като на шега най-трудните думи.
Търнърстик задържа горе пенснето, погледна изпитателно събеседника си и запита:
— През носа! Тук да не би да се крие намек за чертите на лицето ми, а?
— Какво ви хрумна! Аз говоря за кита, а че той прави фонтани, знаете много добре!
— Да, и то през носа. Имате право. Както той пори водата, така й аз се нося из езиците. А китайският ми е направо като апетитен салам.
— За мен пък, напротив, беше като някой много твърд кокал, който глождех с халтави зъби. Помислете само за наречията! Те са девет!
— Нищо работа! Такова едно наречие се стича в мен като силен грог. Най-важното е човек именно да се придържа към най-важното, а това в китайския са окончанията.
— Тъй ли? Аз винаги съм бил на мнение, че китайският изобщо няма окончания.
— Какво-о? Нямал окончания! Да, сега действително ми е напълно ясно, че вие въпреки тези цели две години не сте постигнал нищо! Да не знаете за окончанията е все едно да искате да плувате без вода или да летите без крила. Заявявам ви, че съм в състояние да ви втълпя целия китайски с всичките му там девет наречия само за пет минути!
— Немислимо!
— Веднага ще се убедите. Я ми назовете имената на няколко китайски града или реки!
— Нищо по-лесно. Да вземем например Янг-тсе-кианг, Гин-сенг, Пе-кинг, Хон-конг, Ви-сунг…
— Стига! — прекъсна го капитанът. — Това е напълно достатъчно. Та ето ви веднага пет окончания!
— Окончания? Съвсем не!