Максимилиан разбра, че няма да е никак лесно. Пенелопа Сетън нямаше да му повярва лесно и да се хвърли в обятията му с признание в любов. Не можеше да спечели тази удивителна жена толкова бързо, колкото му се искаше. Една част от него бе тревожно напрегната, а другата — ликуваше. Най-ценните неща в живота искаха да се бориш и да ги спечелиш на всяка цена, а Пенелопа бе за него тъкмо такова съкровище.
— Може ли да ви потърся утре? — настояваше той. За жалост не можеха вечно да продължават да се крият в ъгъла на библиотеката. Зад открехнатата врата балът бе в разгара си. Веселата глъч и музиката достигаха до ушите им, сливайки се с гласовете на гостите.
— Не мисля, че е редно…
— Дори да ми забраните — прекъсна я той, — ще ви намеря. Не можете да ме спрете, дори да потърсите закрила от британската армия.
Красивите й, деликатно оформени вежди се събраха в издаваща озадачение гримаса.
— Изглежда, сте много опасен човек, Максимилиан Бродерик.
— Може би — Макс не можеше да определи точно непознатото чувство, родено от любовта към тази жена, която бе срещнал едва преди четвърт час. Навярно бе постъпил неразумно, обяснявайки й се в любов толкова скоро след запознанството им. Не, не смяташе, че е сгрешил. Нерешителността само би навредила.
В този момент вниманието им бе привлечено от Бъртън Лаури, който влезе в библиотеката със запалена цигара в едната ръка и чаша коняк в другата, следван от някакъв непознат на Макс мъж. Двамата разговаряха тихо, но той успя да долови няколко думи от разговора им.
— Тъкмо възнамерявах да си тръгна — високо рече Макс с пиянска нотка в гласа. — Камериерът току-що ми показа едно петно на ревера ми. Можете да си представите колко неловко се почувствах.
Пенелопа само въпросително повдигна вежди. Дори и да бе изненадана от промяната в гласа му и неочакваната посока, която бе взел разговорът, не го показа с нищо. Единствено странният блясък в очите й издаваше слисването й, но за щастие тя не промълви нито дума.
— Бродерик — подскочи Лаури, изненадано обръщайки поглед към двойката в ъгъла. — Не ви видях.
— Двамата с госпожица Сетън водехме изключително интересен разговор за качествата на вносната коприна.
Лаури впери в Макс широко отворените си от почуда очи, а устните му се присвиха в гримаса на отвращение.
— Интересно — промърмори той.
— Трябва да тръгвам — рече Пенелопа и припряно се запъти към вратата, изшумолявайки с полите на роклята си. Преди да излезе обаче, спря, обърна се и дари Максимилиан с дяволита усмивка, която развихреното му въображение изтълкува като обещание за безброй споделени нощи. — Утре следобед — тихо рече тя.
Макс само кимна, неспособен да отвърне каквото и да било. Не можеше да откъсне поглед от приказното видение, застанало в рамката на вратата, като персонаж от някоя картина с митологичен сюжет. Усети да го връхлита гореща вълна, която заля цялото му тяло. В този миг я позна. Страстта на притежанието. Съзнанието, че това бе неговата жена.
Гласът й достигна до него едва различим от долитащата от салона глъч:
— В два часа.
3
На завоя каретата се олюля леко и Пенелопа политна към братовчедка си. Тя подскочи, видимо сепната от допира.
— Съжалявам — прошепна Пенелопа, за да не обезпокои чичо си, който дремеше, похърквайки тихо.
През целия път на връщане от бала на семейство Лаури Мери бе необичайно замислена и дори тревожна. Сега тя дори не се усмихна. Пенелопа протегна ръка и приглади един кичур от червената й коса.
— Не се ли забавлява?
— Разбира се, че се забавлявах — също така шепнешком отвърна Мери. — Просто съм уморена, това е всичко.
Пенелопа постави ръка на раменете на братовчедка си.
— Къде изчезна след онзи танц с Хет Лаури? Търсих те навсякъде.
— Беше ми прекалено горещо и излязох да се поразходя в градината — отвърна Мери.
— Сама?
— Да — това бе по-скоро въздишка, отколкото шепот. — Сама.
— Вече е прекалено студено за разходки на открито — забеляза Пенелопа.
— Имаше прекалено много гости и в салона бе ужасно задушно — рязко отвърна Мери. — Имах нужда от малко свеж въздух, все едно — студен или не.
Последваха няколко минути, през които никоя от двете жени не наруши настъпилото мълчание. Чуваше се само скърцането на колелата и успокоително монотонният тропот на конски копита. Пенелопа потъна в дрямка.