— Мисля, че вече е време да му кажем кой си — меко предложи тя. — Той ще бъде неимоверно щастлив.
— Скоро — съгласи се Максимилиан. — Не мислиш ли, че първо трябва да му дадем време да осмисли новината, че братовчедка му ще се жени за иконома?
Чичо й Уилям и Тайлър бяха сломени от тази новина — при всичките приказки за равенство и свобода у брат й все пак се таеше известна доза снобизъм.
Очевидно се задаваше скандал, но за първи път Мери не се интересуваше от ничие мнение. Казваше, че това бил последният й шанс и нямало да позволи на никого да попречи на брака й с Далтон. Максимилиан все още не бе простил напълно на Мери, но Пенелопа се надяваше един ден да го стори. В крайна сметка Мери бе показала, че е готова на саможертва, за да ги спаси.
Максимилиан, който не пропускаше възможност да напомни на Пенелопа за флирта й със Синьото острие, не бе склонен да прощава така лесно.
Сега Пенелопа гледаше как съпругът й нервно крачеше из салона. Той като че все още не смееше да й съобщи нещо. Очевидно му предстоеше поредното рисковано начинание и той все още се колебаеше да й съобщи за това, опасявайки се да не я разтревожи.
От известно време Максимилиан й бе забранил да язди.
— Става чудесно — каза той, докато кръстосваше стаята и разглеждаше всеки детайл от стенописа. — Когато приключиш тук, би могла да вложиш същото старание и в уроците ми.
— Не мисля, че ще имам време — каза тя, изпречвайки се пред съпруга си, който сякаш не можеше да си намери място.
— Така ли? — Макс я прегърна през кръста.
— С Тайлър вкъщи и с уроците ти, а и след като се роди бебето, няма да имам много време за рисуване.
Той се разсмя. Изглежда, не бе изненадан.
— Джесика — нежно каза той.
— Кристофър — отвърна Пенелопа.
Лекото докосване на устните му до нейните накара тялото й да потръпне.
— Има само един проблем — прошепна тя.
— Какъв проблем?
— Не зная дали бащата на моето дете е аристократичният ми съпруг, или бунтовникът с буйна глава, известен като Синьото острие.
— Ах — съчувствено поклати глава той. — Какъв проблем!
— Да, истински проблем.
Той я взе в обятията си.
— Ако трябва да избираш, кого би предпочела за мъж на живота си и баща на своето дете?
— Аз съм невероятно егоистична жена — призна тя. — Искам и двамата.
— Повярвай, скъпа — прошепна Максимилиан и дъхът му погали тръпнещите й в очакване устни. — Ще имаш всичко онова, което пожелае сърцето ти.