„Колко близък?“ — питаше се Макс. Когато видя Пенелопа за пръв път, тя танцуваше с Чадуик. В гърдите му отново се разгоря онова странно чувство за притежание, което бе изпитал предната вечер.
— И как смяташ да го направиш? — недоверчиво попита Гарик.
— Уилям Сетън има племенница, казва се Пенелопа. Ще я посетя утре следобед — Макс запази равния си, студен глас, който сега прозвуча почти ледено.
— Значи, докато аз копая някакво мазе, затънал в кал до раменете, ти ще се занасяш с някакво бедно, нищо не подозиращо девойче — рече Далтон с обичайния си спокоен и безизразен глас.
На лицето на Макс трепна дяволита усмивка.
— Точно така.
Той си спомни за бурните чувства, връхлетели го през онази вечер, когато бе надникнал в очите на Пенелопа Сетън, за неустоимото желание, разтърсило тялото му, докато държеше ръката й. Това със сигурност бе някаква моментна лудост.
Все още виждаше красивото й лице, чуваше мелодичния й глас и колкото и да се опитваше, бе неспособен да изтрие от съзнанието си спомена за тях.
Сега обаче Макс съсредоточи мислите си върху мисията, довела го в този град. Джон се познаваше със собственика на кръчмата в Сайпръс Кросроуд, който бе уважаван и авторитетен човек и щеше да бъде тяхната свръзка с тамошните жители и когато войниците на Чадуик пристигнеха, нямаше да има за конфискуване нищо друго, освен няколко ръждиви мускета и тъпи ножове. Щяха да бъдат посрещнати от дружелюбни, усмихнати хорица. Никой не трябваше да умира. Не и този път.
Един по един мъжете заизлизаха от кабинета на Макс, докато той не остана сам с Флетчър. След дългото и шумно обсъждане, сега стаята му се стори непривично тиха. Единствено часовникът тиктакаше в полумрака. Пламъкът на свещта играеше. Макс замислено седеше зад бюрото си, когато Флетчър пристъпи към него.
— Има нещо, което не ни казваш — с укор каза той. — Нещо не е наред.
— Няма нищо, за което си заслужава да се тревожиш.
Макс се познаваше с Флетчър по-дълго от останалите и знаеше за необикновената му способност да вижда в душата на човека срещу него. Флетчър обясняваше тази способност с ирландската си кръв, но Макс добре знаеше, че тя се дължеше на внимателни наблюдения и на необикновено логичната му мисъл. Това бе начин на възприемане на света, не просто чудодейна дарба.
Флетчър толкова добре познаваше Макс, че сега не се остави да бъде заблуден.
— Всичко е наред — повтори Макс, — но възникна едно досадно усложнение.
Флетчър се прозина и седна на края на бюрото от орехово дърво:
— Жена — думите бяха произнесени толкова тихо, сякаш представляваха някакво тайнствено заклинание.
Макс примирено се отпусна в коженото кресло зад бюрото. За пръв път, откакто бе зърнал Пенелопа Сетън, отпусна напрегнатите си мускули, изпъна комично изглеждащите в копринения брич крака и по лицето му пробягна усмивка:
— Да, жена.
Флетчър изруга неясно, но Макс се престори, че не е чул нищо.
— Тя е просто изумителна — продължи той, опитвайки се, без дори сам да знае защо, да убеди Флетчър в качествата на Пенелопа. — Красива, сладка, интелигентна…
— Но какво си направил? Нима цяла вечер си се помайвал след някакво девойче, вместо да преследваш Чадуик? — изсъска Флетчър — Няма да рискувам живота си, докато ти…
— Пет минути — прекъсна го с благ тон Макс. — Прекарах в компанията й не повече от пет минути.
Флетчър простена:
— И това време ти бе достатъчно, за да се убедиш, че тази Пенелопа Сетън е някакъв образец на женско съвършенство?
— Не — прошепна Макс, — не ми трябваха дори и пет минути. Просто трябваше да я погледна. — Глождещите го съмнения избледняха, когато — изумително ясен и жив — в паметта му изплува споменът за този пръв поглед.
Този път Флетчър изруга на глас и от устата му рукна порой от неприлични думи. Макс остави приятеля си да довърши излиянието си, като през цялото време го наблюдаваше присмехулно.
— Прекалено отдавна не си бил с жена — мъдро заключи Флетчър.
— Така е — съгласи се Макс.
— Нека те заведа на едно място, което посещавам от време на време.
— Не. — Болката му не можеше да бъде излекувана от друга жена, нито притъпена в нечии безстрастни обятия. А и, Бог му бе свидетел, той не желаеше да се лекува от тази болест!
— Не можеш да позволиш да бъдеш омаян от жена, която иска единствено да се възползва от теб, не и сега.
— Пенелопа не е пресметлива жена — отбранително рече Макс. — Не виждам причина увлечението ми да те тревожи. Никога не смесвам личния си живот с този на Синьото острие.