— Хлътнал си по племенницата на някакъв лоялист и ми казваш, че това по никакъв начин нямало да попречи на начинанието ни? — Флетчър се изсмя подигравателно. — Опитваш се да ме излъжеш или просто си толкова заслепен от пламенното си увлечение, че не можеш да видиш в какво се забъркваш?
Макс винаги бе могъл да разчита на разумен съвет от страна на Флетчър. В разгара на някоя битка, насред буря или в най-опасния час, когато животът им бе висял на косъм, Флетчър винаги бе говорил с гласа на здравия разум.
— Не забравяй, че с нейна помощ ще мога да проникна в един лоялистки дом и може би дори да се сближа с Чадуик — разсъждаваше той. — Нищо не се променя, дори и да не се окажа прав за Пенелопа.
— Не съм убеден в това. Така може да изложиш на опасност всички ни.
Макс не бе готов да признае, че ирландецът е прав, но съвсем ясно си даваше сметка как сега всичко това нямаше ни най-малко значение за него. Възнамеряваше да ухажва Пенелопа Сетън, да се губи в бездънните й очи, да докосва отново дланта й и щеше да се справи с последиците, ако се появяха такива.
Вече бе следобед, когато Пенелопа слезе по стълбите. Бе изгубила доста време в избор на рокля и накрая се спря на зелената плисирана рокля от щампована коприна — красива и изискана, без да е предизвикателна, съблазнителна, но семпла. Не искаше да създава впечатление, че се вълнува от посещението на Максимилиан Бродерик, макар да бе отделила повече от час на тоалета и избора на роклята си. Максимилиан вероятно много скоро щеше да осъзнае, че беглият му флирт не е нищо повече от глупава прищявка. Навярно вечерта бе прекалил с шампанското и опиянен от музиката и танците, не бе забелязал, че тя е най-обикновена жена, която не заслужава вниманието му. Днес обаче пронизителните му очи веднага щяха да разкрият заблудата. Оставаше й надеждата, че посещението му ще бъде забавно и ще разнообрази общо взето еднообразното й ежедневие.
В отговор на почукването й чичо й отвори вратата на кабинета си толкова бързо, та младата жена реши, че я е очаквал.
— Скъпа Пенелопа — каза той, като взе дланите й в своите и я целуна по едната буза. — Тази вечер изглеждаш особено красива.
Чичо й Уилям не бе много по-висок от нея, а последните няколко години бяха позакръглили фигурата и доста бяха поразредили косите му. Вкъщи той не носеше напудрената си перука.
— Не мога да повярвам, че съм спала толкова дълго — с искрена усмивка каза Пенелопа. — Предполагам, че е виновна вчерашната вечер. Струпаха ми се много вълнения. — В съзнанието й веднага изплува лицето на Максимилиан Бродерик.
Възрастният мъж потупа дланта й:
— Съжалявам, че ти отнех Виктор толкова дълго. Навярно не сте успели да останете насаме, както ти се е искало.
— Прекарах чудесно — отвърна тя, без да се впуска в подробности.
— Ще се опитам да се реванширам — с дяволита усмивка каза чичо Уилям. — Поканих Виктор на вечеря днес и му обещах да ви оставя за малко насаме.
Обещал на кого? На Виктор, разбира се. Вероятно щеше да последва онова, от което Пенелопа се боеше — ново предложение за брак. Сега вече тя нямаше друг избор, освен да откаже категорично. Така не само щеше да нарани Виктор, но и да вбеси чичо си — момент, от който Пенелопа се страхуваше, но и не искаше да отлага.
— Е, това значи, че на вечеря ще бъде доста оживено — рече младата жена с широка усмивка. — Тъкмо се канех да ти кажа, че аз също съм поканила един гостенин. Ще ме посети следобед и си помислих, че би било чудесно, ако остане за вечеря.
Усмивката на чичо й помръкна, на лицето му се появиха бръчки, а устните му се свиха в гримаса на недоволство, каквото той рядко проявяваше по неин адрес. Обикновено Тайлър и Мери бяха виновниците за гнева му.
— Нямах представа — Уилям Сетън все пак бе великодушен домакин и не можеше да отхвърли молбата на племенницата си. — Кого си поканила?
— Максимилиан Бродерик — отговори тя, надявайки се загадъчният господин Бродерик да не откаже предложението за вечеря. — Той е в Чарлстаун съвсем отскоро и си помислих, че би било много мило от твоя страна да го въведеш в обществото. Освен това не подобава да оставим бедния човек без вечеря, права ли съм?
— Беден? Той навярно е по-богат и от най-преуспяващия търговец в Чарлстаун! — Лицето на чичо Уилям поруменя, а очите му се присвиха, но за щастие той не забрани на Пенелопа да покани Максимилиан на вечеря.
— Исках само да кажа, че той навярно има нужда от приятели, защото е в Чарлстаун отскоро, а и няма семейство.
Чичо й нямаше друг избор, освен да приеме доводите й, макар по всичко да личеше, че това никак не е по вкуса му.