Мисълта, която внезапно осени Пенелопа, не бе твърде почтена и определено не й бе присъща. В случай че бе повярвала дори само на една думичка от обяснението в любов на Максимилиан, планът й щеше да се окаже непочтен, но за щастие тя не му вярваше. Този човек несъмнено я използваше, така че не би имал нищо против и тя да се възползва от него, за да се отърве от Виктор.
Пенелопа, разбира се, нямаше намерение да му разкрива безобидния си план.
Когато точно в два часа следобед Максимилиан почука на входната врата, тя бе на седмото небе от радост, тъй като цял предиобяд със затаен дъх бе очаквала пристигането му.
Мери бе притихнала и мълчаливо ги наблюдаваше. Те не я забелязваха. Вероятно нямаше да я забележат дори ако се надвесеше от прозореца на втория етаж и бурно размахаше ръце.
Пенелопа и Максимилиан Бродерик бяха прекарали по-голямата част от следобеда в градината в разговори и тайнствен смях. Те се разхождаха рамо до рамо, огрени от слънцето, седяха един до друг в сянката на дърветата. Времето бе хладно, затова и двамата носеха широкополи кадифени шапки, чиито периферии често се докосваха. Дори този несъзнателен контакт разкриваше желанието им да бъдат близо един до друг.
Сега те седяха под пъстрата сянка, заобиколени от ранни рози. Докосваха се често, така леко и бегло, че тези докосвания изглеждаха почти случайно. Максимилиан леко се наведе към Пенелопа и това вече не бе случайност, не и за Мери.
Максимилиан Бродерик откъсна една роза от най-близкия храст, внимателно отстрани бодлите й, а след това я закачи зад ухото на Пенелопа. Дългите му пръсти вероятно бяха докоснали ухото й.
Не беше честно! Защо Пенелопа винаги трябваше да получава всичко? Тя бе просто едно сираче, което Мери великодушно търпеше и толерираше. А всички предпочитаха нея — бащата на Мери, слугите от плантацията, Виктор, а сега и Максимилиан Бродерик.
Когато до ушите й отново долетя смехът на Пенелопа, Мери силно стисна чашата в дланите си и затвори очи.
Тя се опитваше да прави всичко, което очакваха от нея, но баща й винаги я сравняваше с братовчедка й и вечно бе недоволен. Мери не бе толкова умна, колкото Пенелопа и не се държеше като истинска дама — роля, която братовчедка й владееше до съвършенство. Откакто братовчедите й бяха заживели у тях, вниманието на баща й се бе раздвоило. Той искаше от Мери да подражава на Пенелопа, защото за него братовчедка й бе образец за женско съвършенство и добродетелност.
Въпреки тази несправедливост, Мери правеше всичко възможно да се държи добре. Опитваше се да приема и обича Пенелопа и имаше моменти, в които това й се удаваше. Миналата нощ обаче всичко се бе променило.
Вечерта, в разгара на бала, Виктор най-сетне я бе целунал. За няколко безкрайни мига Мери бе повярвала, че той е променил мнението си за нея, че е започнал да я обича. Затова и не се възпротиви, когато той интимно докосна тялото й, след което пъхна езика си в устата й, дръпвайки я още по-навътре в тъмната градина на семейство Лаури.
В носа я бе блъснала тежката миризма на ром и на пури — една миризма, която младата жена помнеше толкова живо и осезаемо, сякаш бе просмукала дрехите й и се бе превърнала в част от нея. А може би това бе самата истина, защото само от мисълта за нея й се гадеше.
Когато Виктор повдигна полите й, усети да я обзема сковаващ страх, но не каза нищо.
Студеният вятър и ледените му пръсти се бяха впили в тялото й, но тя не го спря. Не се съмняваше, че всичко, което Виктор правеше с нея, бе само доказателство за любовта му, затова и разтвори крака още по-широко и разкопча панталона му, отвръщайки на целувките му с цялата жар, на която бе способна.
Когато той проникна в нея, Мери с мъка успя да сдържи вика си — толкова силна бе разкъсващата болка, но тя я прие, без да се възпротиви. Отначало я болеше, но скоро вече й бе само неприятно. За щастие всичко това не продължи дълго. Мери гледаше със снизхождение на тази случка — доказателството, че Виктор обича нея.
Тази илюзия я бе направила щастлива, но свърши твърде бързо. Все още потен и задъхан, Виктор й обясни, че би искал да продължат връзката си и след като се оженел за Пенелопа. Намирал Мери много привлекателна и щял да я научи да доставя и да получава удоволствие.
Как бе реагирала тогава? Тихо бе заридала в мрака, умолявайки го да я обича, а в гърлото й бяха заседнали думи на болка и гняв. Чувстваше се замаяна, а сърцето й бе дълбоко наранено. Не можеше да повярва, че тези немислими и оскърбителни думи са излезли от неговите уста. Как можеше да й говори за женитба с Пенелопа, след случилото се току-що?