— Пенелопа, Виктор би искал да поговори с теб насаме, ако е възможно да се откъснеш за малко от своя гостенин. — Обикновено доста нетактичен, чичо й и този път не изневери на себе си. — Господин Бродерик, за мен бе удоволствие — каза той, без дори да направи усилие думите му да прозвучат искрено. — Сега, ако ни извините, имаме да обсъждаме някои семейни въпроси.
Срещнала изпитателния поглед на Максимилиан, Пенелопа се почувства необикновено неловко, а усмивката изчезна от лицето й. Денят бе минал чудесно, но чичо Уилям и Виктор щяха да развалят всичко. Как би могла да благодари на този мъж, когото познаваше толкова отскоро, за подарения приказен ден, за това, че бе докоснал сърцето й и за изпълнения с разбиране поглед, който не се откъсваше от лицето й.
— Глупости — рече Максимилиан, дарявайки я с кратка усмивка, преди да се изправи лице в лице с Виктор. — Денят бе прекалено уморителен за Пенелопа и на нея със сигурност не й е до сериозни разговори. Може би утре сутринта — предложи той, махвайки с ръка.
— Сутринта имам ангажимент, който няма да ми позволи да посетя госпожица Сетън — рязко отвърна Виктор.
— Аз наистина съм ужасно уморена — потвърди Пенелопа.
— Тогава може би утре следобед — предложи Виктор.
— Съжалявам, но е невъзможно — каза Максимилиан след още едно грациозно махване с ръка. — За утрешния следобед двамата с Пенелопа планираме пикник. — Той отново й се усмихна, но този път усмивката му бе престорена и крива. — Нали така, скъпа?
По някакъв начин бе разбрал какво се разиграваше между нея и Виктор и правеше всичко възможно, за да я спаси. В този момент тя го обичаше.
— Вече обещах на Максимилиан да прекараме заедно следобеда — излъга Пенелопа.
— Е, изглежда, семейните дела ще трябва да почакат някой друг ден — каза Максимилиан, хващайки за ръката младата жена, за да я изведе от трапезарията. Спряха едва пред стълбището, водещо към втория етаж.
— Добре ли сте? — искрено загрижен попита той.
— Да, благодаря ви — прошепна тя. — Как се досетихте?
Той постави пръста си под брадичката й и го задържа там — настойчив, но нежен.
— Вие ми казвате всичко с очите си. Когато видя в тях страх, се опитвам да направя всичко, което е по силите ми, за да го залича оттам.
За момент тя си помисли, че Максимилиан ще я целуне. Ясно бе, че той го желаеше, а противно на здравия разум, същото желаеше и Пенелопа. Може би от благодарност или от чувство на любопитство, въпреки че никога преди това не се бе запитвала какво ли е усещането от една целувка. Преди да проумее защо искаше да бъде целуната от този почти непознат мъж, тя чу стъпките на чичо си и на Виктор, които, изглежда, не бяха останали незабелязани и от Максимилиан.
— Бързо! — прошушна той. — Приберете се в стаята си, преди да са се осъзнали и да са ви накарали да обсъждате с тях проклетите семейни въпроси — с усмивка нареди Максимилиан.
Тя се обърна и хукна нагоре по стълбите.
— По пладне — каза й той, докато Пенелопа бягаше към убежището си на втория етаж, където се намираше спалнята й. — Ще бъда тук утре точно по пладне.
Въпреки че бе легнал много късно през нощта, Макс се събуди по изгрев слънце, измъчван от угризения за това, че не бе взел участие в рискованото начинание в Сайпръс Кросроудс. Бе пропуснал да види и изумлението на войниците, заварили едно мирно и почти безлюдно градче. От друга страна, настъпващият ден, който щеше да прекара с Пенелопа, го изпълваше с нетърпение и трепетно очакване.
Флетчър бе прав. Независимо от желанията му все по-обвързващата връзка с Пенелопа щеше да навреди на делото. Или обратното. Въпреки че винаги се бе отличавал с необикновена решителност и непоколебимост, сега Максимилиан се чувстваше непривично раздвоен.
Как да постъпи? На този въпрос не винаги можеше да се намери еднозначен отговор. Дългът му повеляваше да се бори срещу неправдите, но и имаше право да желае Пенелопа. Сърцето му искаше и двете.
Слава Богу, не му се наложи да чака дълго подробности от Сайпръс Кросроудс. Джон, Далтон и Бек се бяха забавили, за да заличат следите, но Флетчър си бе тръгнал още в ранните часове на утрото.
Жените, които Бек бе наел, за да се грижат за голямата къща, с удоволствие откликнаха на молбата на Макс да приготвят великолепен обяд за пикника с Пенелопа. Същите дами бяха шокирани от решението му да изпие кафето си в обора заедно с коняря вместо в изискано мебелирания кабинет.
Всеки от другарите му имаше на разположение някоя от луксозните стаи в къщата, но не и Флетчър. Той никога не се увличаше от модните приумици на хората. Предпочиташе непреходните неща и спокойната компания на любимите си коне пред някоя разточително обзаведена стая. Докато останалите спяха сред разкош, простодушният Флетчър лежеше върху обикновена койка в една мъничка пристройка зад конюшнята.