— Боя се, че причината за това са семейните дела, за които спомена чичо Уилям.
— И аз си го помислих.
— Знаете ли, миналата година Виктор Чадуик ме помоли да се омъжа за него.
В очите на Максимилиан проблесна странна искра, която угасна толкова бързо, че Пенелопа се запита дали не й се е сторило. Това бяха странни очи, чийто цвят тя не можеше да установи. Не бяха сиви, нито пък сини, не бяха и зелени. Променяха се с настроението и цвета на дрехите, които носеше.
— Надявам се, че сте му отказали. Не мога да си представя жена като вас, омъжена за глупава жаба като Чадуик.
— Отказах му — отвърна Пенелопа, — но той едва ли приема друг отговор освен онзи, който желае да чуе. Когато му казах, че не съм готова за женитба, а той, изглежда, помисли, че ако поизчака, ще получи различен отговор. Иска ми се да бях дръзнала да кажа на Виктор, че никога няма да пожелая да се омъжа за него. А чичо Уилям, разбира се, изгаря от нетърпение да ме види под венчилото с мъж по негов вкус. Чичо се възхищава от Виктор, от политическите му убеждения, от властта и парите, които притежава. Когато Виктор отново поиска да се оженим, мисля, че този път чичо Уилям няма да ми позволи да му откажа.
Очите на Максимилиан отново пламтяха, но сега огънят в тях продължи да тлее доста дълго.
— Няма да допусна това.
— Не мисля, че аз или който и да било друг е в състояние да предотврати тази женитба. Ако се противопоставя на чичо Уилям и отново откажа на Виктор, той най-вероятно ще се отрече от мен, а също и от Тайлър.
— Брат ви, за когото говорите с такава любов.
— Да. За Тайлър би било пагубно, ако…
Пенелопа замълча, когато пръстите на Максимилиан повдигнаха брадичката й. Бяха горещи, а милувката му така нежна, че тя едва не се разплака.
— Омъжете се за мен.
— Какво? — Не можа да познае собствения си глас. Навярно не бе чула добре.
— Омъжете се за мен — усмивката отново озаряваше лицето му.
— Та аз почти не ви познавам. — Това бе самата истина и все пак кого познаваше по-добре от този мъж, появил се в живота й само преди два дена? На този свят за нея не съществуваше никой друг, с когото можеше да сподели мечтите и страховете си, да поплаче и веднага след това да се смее. Никой. Любовта я бе връхлетяла толкова изненадваща и бурна, че Пенелопа не бе имала време да си поеме дъх.
— Знаете, че ви обожавам. Сърцето ми ви принадлежи от мига, в който ви видях за пръв път. Знаете също, че ни свързва нещо изключително рядко и прекрасно. Това не е ли достатъчно?
— Не зная…
— Омъжете се за мен, Пенелопа Сетън — опияняващата страст в гласа му я накара да потръпне. — Предизвикайте съдбата, опълчете се срещу чичо си и Виктор Чадуик, обърнете гръб на спокойния живот.
Ръката му все още бе върху брадичката й. Максимилиан чакаше отговор.
— Ще бъда откровена — каза Пенелопа, поставяйки дланта си върху неговата. — Не зная дали това, което изпитвам към вас, е любов. Иска ми се да съм също толкова сигурна, колкото изглеждате вие, но съм свикнала да бъда предпазлива.
— Ще ви накарам да ме обикнете — прошепна той.
— А ако кажа „да“ — изрече тя бързо, — ще вляза в дома ви без никаква зестра. Чичо Уилям няма да ми даде зестра, ако се омъжа против волята му. Най-вероятно ще ме изхвърли единствено с дрехите на гърба ми.
— Не ме интересува.
— Възможно е да избухне скандал.
— Обичам скандалите. — Изглеждаше уверен и дори самонадеян, но когато ненадейно свали маската на самодоволство, Пенелопа видя изписани на лицето му болка и копнеж. — За да сме напълно откровени един с друг, преди да сме уточнили напълно плана си, бих искал да ви кажа нещо, което трябва да знаете.
Пенелопа се подготви за най-лошото. Навярно имаше жена и дузина дечица в Англия. Умираше от ужасна болест. Не я обичаше истински…
— Аз съм най-младият син на английски граф — много богат и влиятелен мъж, притежаващ огромно имение северно от Лондон. Майка ми бе кухненска прислужница в същото това имение. — Пропитият с болка глас на Максимилиан звучеше рязко и дрезгаво и караше Пенелопа да потръпва при всяка дума. Тя не смееше да го прекъсне. Искаше да узнае колкото е възможно повече за този мъж, а и разбираше потребността му да разкаже историята на своя живот, за да е сигурен, че между тях няма тайни. — Разбира се, той никога не се ожени за нея, независимо че майката на шестия и седмия му син отдавна бе покойница. Когато съм се родил преди двадесет и осем години, майка ми била на седемнадесет, а той — на петдесет и три.