— Дръпни се — грубо нареди Брадфорд, отмествайки едноръкия настрана, за да заеме мястото му. Нямаше никакво желание да стои редом с някакъв болен селянин. Старецът измънка благодарност, отстъпи тромаво настрана и навъсено извика внучката си. Брадфорд вложи в тази неприятна и трудна задача всичката сила, която имаше, докато под грубата униформа по тялото му не премина болезнена, но сладка тръпка. Задачата им не бе лека, но той имаше помощта на своите войници. С едно последно върховно усилие фургонът бе изправен на колелата си.
— Благодаря ви, господине, много ви благодаря — рече старецът и Брадфорд се обърна, за да види мъжа и внучката му, която сега бе станала. Изглеждаше удивително висока, съвсем близо с насочено към него оръжие. Старият мъж държеше в ръката си кинжал с дървена дръжка и дълго, тънко, добре наточено острие, а младото момиче имаше по един 67-калибрен пистолет във всяка от необичайно големите си груби ръце. Бандитите бяха съвсем близо, здраво стиснали оръжията, и Брадфорд сметна за неблагоразумно да се опитва да извади собствения си пистолет.
— Хайде, хайде, негодници такива — процеди през зъби той. — Нали не мислите, че ще ви се удаде безнаказано да вземете за заложници войници от британската армия? Ако желаете, можете да ме заплашвате, но след това се сърдете на себе си. Хората ми ще се погрижат за вас.
— Тези ли? — възрастният мъж посочи с ножа войниците, които сега гледаха капитана си с разширени от ужас очи.
— Тези — високомерно отвърна Брадфорд.
Старецът бавно обърна глава без ни най-малка следа от тревога.
— Какви войници са това? Сигурно не говорите за тези двама злощастни хлапаци.
Брадфорд с неохота се обърна и погледна към мястото, където само допреди няколко мига търпеливо бяха чакали кавалеристите и затворникът. Сега — обезоръжени, здраво завързани и със запушени уста — войниците му лежаха на земята, облегнати на ствола на едно дърво и гледаха с облещени от ужас очи. Затворникът бе изчезнал.
— Как смеете… — Преди да успее да продължи, Брадфорд видя иззад дърветата да изникват петима сивокоси мъже, облечени в същите размъкнати и изпокъсани дрехи и кожени сандали като тези на разбойника пред него. В ръцете си държаха въжета и всевъзможни парцали и само за броени минути Брадфорд се оказа обезоръжен и здраво завързан до хората си.
Едноръкият коленичи пред него, застрашително размахвайки кинжала пред гърдите му.
— Може би трябва да направя с вас същото, което възнамерявахте да сторите на младия мъж, когото водехте в Чарлстаун. Какво го чакаше — бесило, изгаряне?
Внезапно Брадфорд бе завладян от ужас. Това не бяха обикновени разбойници, случайно попаднали на пътя им. Това бяха фанатизирани бунтовници, луди глави, революционери.
— Имах заповед да отведа затворника при Виктор Чадуик, който е високопоставен член на Губернаторския съвет. Какво е възнамерявал да стори с него господин Чадуик, не зная. — Брадфорд горещо се молеше лъжата му да има успех.
Мъжът се усмихна, разкривайки почернелите си зъби.
— Истината ли говорите?
Брадфорд кимна.
— Искам да му предадете едно съобщение — прошепна мъжът и Брадфорд въздъхна облекчено. Нямаше да го убият — иначе не би могъл да предаде съобщението.
— Разбира се.
Старецът замахна и ножът изсвистя във въздуха. Острият му връх се заби в пръстта току до Брадфорд, чието тяло неудържимо се тресеше.
— Кажи на Виктор да внимава. — Безцветните очи властно блестяха на белезникавото, странно повехнало лице. — Кажи му да не заспива прекалено дълбоко нощем, да не притъпява бдителността си, когато е сред приятели, нито пък да си мисли, че неговият крал и войниците му ще го опазят.
Брадфорд кимна.
— Кажи му — сега старецът почти шепнеше, — че Синьото острие пристига.
1
— Защо точно аз трябваше да съм жената?
Навътре в гората, под прикритието на дърветата, Бек свали черната перука и прекара дългите си тънки пръсти през канелено кафявата си коса.
Макс се усмихна в отговор, освобождавайки лявата си ръка от превръзката, след което също свали грубата сива перука. С изискан жест той извади ленена кърпичка от дълбокия джоб на дрипавата си дреха и започна да трие саждите и оризовата пудра от лицето си. Ясно съзнаваше, че това ще му коства много време и усилия.
Под дрипите на просяк сърцето му не преставаше да бие лудо. Бе толкова превъзбуден от случилото се, че дори не усещаше студа.