Щом зърна застаналия пред бюрото на баща й Виктор, Мери колебливо спря до вратата. Той нервно потропваше с пръсти по фино полираното дърво. Горкият Виктор нямаше късмет. Повече от две години бе чакал братовчедка й, но в крайна сметка надеждите му бяха останали излъгани. Сладката малка Пенелопа без колебание го бе изоставила, заслепена от онзи полуидиот Бродерик.
Виктор припряно прекара пръсти през косата си, отмятайки назад един дълъг кичур. За нея той бе най-красивият мъж на света. Чертите му бяха остри, а на ръст бе по-висок от повечето мъже, макар малко да отстъпваше на бъдещия съпруг на Пенелопа. Широките му рамене трудно можеха да бъдат скрити зад изискано скроената дреха. Косите му бяха черни като нощта, а устните му винаги бяха изкусявали Мери с чувствената си и жестока извивка.
Мери прекрачи прага на кабинета и открито впери поглед във Виктор. Той я забеляза веднага. Тъмният му пронизващ поглед я измери от главата до петите. Не бяха разговаряли от бала на Лаури, от деня, в който бе отнел девствеността й — припряно и безчувствено, както сега барабанеше с пръсти по бюрото.
— В момента татко е зает — спокойно каза тя. — Навярно бих могла да ви правя компания, докато чакате?
Мери пристъпи към него, поласкана от изписаното на лицето му неудобство, вдъхващо на младата жена чувство за власт. Това определено й харесваше.
— Не е необходимо.
Тя се усмихна и тази нейна реакция го извади от равновесие.
— Но аз и без друго нямам какво да правя.
— Мери — колебливо поде той. — Възнамерявах да поговоря с теб за вечерта на бала на семейство Лаури. Случката в градината бе най-ужасната грешка, която съм допускал. Бях пиян и се боя, че…
— Да не би да ми се извиняваш, Виктор? — Мери пристъпи съвсем близо до него, без да сваля очи от лицето му. Облиза долната си устна и докосна ръкава на жакета му. След миг вече галеше ръката му под скъпата материя. — Не си спомням да съм те молила да го правиш.
Изправи се на пръсти, за да го целуне по устните. Отначало той бе така шокиран, че не помръдваше, но после започна да отвръща на целувката й с изгарящи от желание устни и жаден език. Целувката му бе настойчива и влажна и Мери едва сдържа порива си да не го отблъсне. Вместо това правеше същото, което и Виктор, чийто език грубо бе проникнал в устата й.
— Обеща да ме научиш на нещо повече — прошепна тя, откъсвайки устни от неговите. — Обеща да ме научиш да доставям и да получавам удоволствие. — Взе ръката му в своята и я постави върху гърдите си. Запита се дали Виктор е в състояние да усети треперенето на ръката или свирепите удари на сърцето й. Дори да бе усетил вълнението й, той с нищо не го показа.
— Мери! — Виктор хвърли бърз поглед към отворената врата. — Баща ти може да се върне всеки момент!
Тя се усмихна:
— Вярно.
Виктор не можеше да има Пенелопа, но щеше да има нея. Днес Мери бе открила ахилесовата му пета. Чувственост, желание, секс. Знаеше, че е в състояние да дари Виктор с нещо, което Пенелопа никога нямаше да пожелае или да може да му даде. По този начин Мери можеше да го накара да я желае и да се привърже към нея.
Надяваше се да успее да превърне желанието му в нещо повече.
Виктор се ухили. Усмивката му не можеше да се нарече топла. Той стисна устни, присви очи и на лицето му се появи онази животинска усмивка, която бе видяла за пръв път в нощта на бала у семейство Лаури.
— Не тук — прошушна той. — Довечера… в постройката за каретите, след като приключа разговора си с баща ти.
Тя пъхна език в устата му. В съзнанието й неочаквано нахлуха миризмите и образите от срещата им в градината и Мери почувства, че я обзема панически страх. Тя успя да преглътне ужаса си, преди Виктор да разбере, че с нея става нещо.
Виктор Чадуик бе коравосърдечен и жесток мъж. Егоистичен, хладнокръвен и пресметлив. Откакто го познаваше, той бе преследвал Пенелопа с непоколебима и безстрастна решителност.
Виктор бе отнел девствеността на Мери, която тя, подобно на всяка друга жена с нейното социално положение, трябваше да пази за първата брачна нощ. След това я бе оставил с разбито сърце, зъзнеща в студа и самотна. Често споменът за случилото се през онази тъмна нощ в градината на Лаури извикваше в очите й горчиви сълзи.
Дълбоко в сърцето си обаче Мери знаеше, че Виктор й принадлежи. Бе създаден за нея. Отвъд болката и закъснелите извинения между тях имаше и трябваше да има още нещо.
Мери обичаше Виктор.