Двамата мъже тържествено кимнаха с глави.
— Тези четирима господа — Макс посочи приятелите си, които ги бяха наобиколили — ще ви отведат някъде, където ще сте в безопасност, докато се уреди превозването ви до по-гостоприемно място.
— Няма да ходя никъде — тихо каза единият от мъжете. — Тук е моят дом.
— Ще ви посъветвам да се откъснете от него поне временно — язвително рече Гарик — Нямам намерение всяка вечер да ви вадя от затвора. Мога да ви уверя, че на сутринта Чадуик ще ви търси под дърво и камък.
Как можеше да убеди този човек, който искаше само едно — да брани дома си? Макс не се и опита да го стори. Тази нощ мъжете щяха да бъдат освободени, а след това съдбата им щеше да бъде в техните собствени ръце.
Макс имаше усещането, че още дълго никой нямаше да бъде в истинска безопасност.
Далтон качи единия от затворниците върху своя кон, а Луис — другия. Следвани от Гарик и Джон, те поеха по пътя, който щеше да ги изведе вън от града.
Когато се изгубиха от погледа му, Макс извади кинжала си от колана. Късото му острие проблесна зловещо. Върху дървената дръжка на кинжала бе гравиран образът на индигово дърво. Върху него дори бе нанесена тъмносиня боя. Макс внимателно постави бележката пред вратата и я заби в нея с всички сили.
Луната освети едрите, ясно изписани букви. Посланието бе съвсем кратко:
Чадуик, ти не притежаваш нищо, което да не мога да ти отнема.
Някакъв неясен шум под прозореца накара сърцето й лудо да заблъска в гърдите. Тя предпазливо седна в леглото, уверена, че шумът не е плод на въображението й. Тогава внезапно почувства: това е той.
Максимилиан.
Пенелопа скочи от леглото си. Вероятно любимият й също не бе успял да заспи в навечерието на сватбата.
Тя безшумно отвори прозореца и се наведе през него, заслушана в тихата нощ навън в очакване да долови нови звуци. Изведнъж храстите под прозореца й оживяха.
— Максимилиан? — прошепна тя.
Видя една висока мъжка фигура да се провира през градинските храсти. Бе й достатъчен само миг, за да разбере, че човекът под прозореца й не бе Максимилиан.
Дочул гласа й, той вдигна глава. Косата му бе по-светла от тази на Максимилиан, а лицето — разкривено от болка.
— Хет Лаури? — Какво, за Бога, правеше под прозореца й посред нощ?
Момчето бавно вдигна ръката:
— Помогни ми — стори й се, че гласът му прокънтя в среднощната тишина, макар Хет да бе изрекъл молбата си шепнешком.
Без да се колебае, Пенелопа грабна кадифеното си наметало и се втурна боса надолу по стълбите. Излезе през задната врата и потърси с поглед Хет Лаури, потръпвайки от внезапно пронизалия я хлад.
Облегнат на стената сред храстите, Хет бе отпуснал главата на гърдите си.
— Какво се е случило? — попита Пенелопа, пристъпвайки към него. Момчето дишаше тежко, а краката му трепереха. Върху дрехата му успя да различи тъмно петно, което можеше да бъде единствено от кръв.
— Ще повикам чичо — Пенелопа се извърна рязко, но внезапният стон, изтръгнал се от устните на Хет, я накара да спре.
— Не!
Обърна се и видя, че момчето е вдигнало глава. Зловещата бледност на лицето му не се дължеше само на лунната светлина.
— Ранен съм, Пенелопа — прошепна то. — Проклетите войници…
— Трябва да извикаме лекар.
— Не, не мога да се доверя на никого — очите му я гледаха умоляващо. — Нито на семейството, нито на приятелите си. Не зная към кого да се обърна. Хората казват, че са на наша страна, но как бих могъл да съм сигурен, че говорят истината? — Той направи опит да се изправи, но отново се свлече на земята. — Мога ли да разчитам на теб, Пенелопа?
— Да — категорично отвърна тя, без да се поколебае нито за миг. — Разбира се, че можеш.
Двамата нямаха никакво време за губене, но подобно на Хет и тя не знаеше към кого да се обърне.
— Първо трябва да те подслоним някъде. Тук е много студено. Мисля, че в постройката за карети ще се чувстваш по-добре.
Пенелопа се приближи към него, без да обръща внимание на студената земя под босите си нозе и множеството клони и бодли, които се забиваха навсякъде по ходилата й.
— Ела — каза тя и протегна ръка към момчето. Когато Хет направи усилие да се изправи, тя опита да му помогне, напрягайки всичките си сили. Двамата бавно се отправиха към постройката в задната част на имението.
— Какво се случи? — попита тя, докато вървяха през мократа трева.
— Още ли не си чула?
— Не. Тази седмица бях много заета. Утре… днес ще се женя — поправи се младата жена.
— Имаше демонстрация и престрелка — изрече със сетни сили Хет. — Протестът трябваше да бъде мирен, но страстите се разгоряха. Започнахме да си разменяме реплики с войниците, и тогава проклетият Тимъти хвърли камък. Последваха го и други, а след това настана истински хаос, Пенелопа.