Макар и сърдит на Пенелопа за това, че бе предпочела Максимилиан пред Виктор, чичо Уилям бе достатъчно разумен да даде съгласието си за този брак. Далновиден както винаги, той не бе пропуснал да забележи, че Максимилиан Бродерик бързо се превръщаше в доста влиятелна личност. Прагматичният Уилям Сетън, изглежда, бързо се бе примирил с мисълта, че Максимилиан отказваше да обсъжда политически въпроси и че бе по-загрижен за дрехите си, отколкото за съдбата на колонията. Социалното положение и богатството на Бродерик постепенно бяха засенчили недостатъците му.
На Пенелопа й се струваше, че целият Чарлстаун се е струпал в дома на чичо й — безброй приятели и познати, които бяха любопитни да видят младоженците, венчали се толкова скоро след запознанството си. Да, присъстваха всички освен Виктор Чадуик и семейство Лаури.
Във въздуха се носеше мълва и Пенелопа вече няколко пъти бе дочула името на Хет Лаури. Бедната Хариет Лаури вероятно ужасно се тревожеше за най-малкия си син. Пенелопа искрено се надяваше Хет да е известил семейството си, че е добре. Пенелопа смяташе, че в такъв момент трябваше да загърбят политическите си различия.
Хет бе удържал на думата си, напускайки скривалището си още преди изгрев слънце. Рано сутринта Пенелопа бе отишла да му занесе храна, но него вече го нямаше. Нямаше и никакви следи от престоя му.
Пенелопа стоеше до съпруга си и наблюдаваше жужащото наоколо множество. Забелязвайки Тайлър, тя стисна ръката на Максимилиан.
— Мили Боже, трябва да е пораснал поне с шест инча, откакто го оставих в плантацията.
Петнайсетгодишният Тайлър бе вироглав младеж, който обичаше да дразни сестра си и братовчедка си. Бе необикновено красив — висок, строен, с тъмноруса коса и светлосини очи, поразително подобни на майчините си. Тайлър, радостта в живота на Пенелопа, вече започваше да придобива маниерите на истински джентълмен.
Той никога не ходеше спокойно — вечно или тичаше, или се шляеше безцелно, а днес се пъчеше наперено сред множеството.
— Толкова се радвам, че пристигна навреме — рече Пенелопа, целувайки брат си. Притесненията й, че Тайлър няма да пристигне навреме за церемонията, се бяха оказали напразни. Бе изпитала огромно облекчение, зървайки киселата му гримаса сред лицата на гостите в църквата.
Тайлър спря поглед върху Максимилиан и критично го огледа от главата до петите. Младоженецът носеше лъскави обувки от бяла коприна, дантелено жабо и така безупречно зализана коса, че в сравнение с нея къдриците на Тайлър изглеждаха в безпорядък.
— Можеше да проявиш повече вкус — каза Тайлър, обръщайки се отново към Пенелопа.
— Тайлър!
— Той е прав, скъпа — каза Максимилиан, който не изглеждаше ни най-малко засегнат. — Не съм достатъчно добър за теб, но аз съм само един простосмъртен. — Той впери блестящите си сивосини очи в Тайлър. — Тъй като сте неин брат и защитник и желаете за сестра си само най-доброто, ще ви кажа нещо. Ще се грижа за Пенелопа и ще я обичам, както никой друг на този свят. Давам ви честната си дума, че сестра ви е в добри ръце.
Тайлър присви очи:
— Дано да е така.
Зад гърба на Тайлър изникна Мери, която бурно го прегърна, преди младежът да успее да й се изплъзне. Усмивката й бе ослепителна както в нощта на бала у семейство Лаури, нощта, когато бе срещнала Максимилиан.
Тази вечер погледите на всички мъже бяха привлечени от Мери. „На всички освен на Максимилиан“ — поправи се наум Пенелопа. Тази вечер Мери бе не просто красива, тя блестеше. Червената й коса беше безупречно фризирана, синята рокля й стоеше превъзходно, а усмивката й изглеждаше по детски невинна.
Пенелопа от все сърце желаеше Мери също да открие своето щастие.
— Вече бях започнала да си мисля, че никога повече няма да те видя — каза Мери, целувайки Тайлър по бузата. От известно време трябваше да се повдига на пръсти, за да го достига.
— Появи се в църквата точно навреме за церемонията, нито секунда по-рано. Татко ще ти позволи ли да останеш известно време при нас?
Тайлър щеше да пристигне още преди няколко седмици, ако съвсем малко преди отпътуването им не се бе спречкал с чичо си.
Тайлър се усмихна широко:
— Ако се държа прилично, ще ми позволят да остана с вас до връщането ви в плантацията.
— Разбирам — замислено рече Мери. — Е, в такъв случай дори няма да ти се наложи да разопаковаш багажа си. — Тя се засмя и половин дузина възхитени мъжки погледи се извърнаха към нея. В този момент Пенелопа реши, че каквото и да бе измъчвало братовчедка й през последните няколко седмици, то вече бе минало и сега всичко отново бе наред.