Той не бързаше. Искаше бавно да вкусва насладата от мига, който щеше да помни цял живот. Пръстите му следваха извивките на тялото й, а под тях нежната кожа на младата жена настръхваше.
— Максимилиан — шепнешком изрече името му тя, притискайки влажните си устни към неговите.
— Да, любов моя.
Тя обви ръце около врата му.
— Аз наистина те обичам — думите й го накараха да се усмихне. — Обичам те.
— Зная.
Не бе очаквала това. Ръцете на Максимилиан изучаваха тялото й, устните му й шепнеха и я целуваха нежно, а собственото й тяло с готовност отговаряше на ласките му.
Тя бе топла, не, тя гореше. Тялото й трепереше, а желанието се разгаряше все по-силно с всяко негово докосване. Нежният му шепот я караше да го чувства още по-близък. Все още бе скована, но напрежението й започваше да се превръща в приятно вълнение, което с всеки изминал миг прерастваше в непреодолимо желание и нетърпеливо очакване.
Пенелопа бе разтърсена от мисълта, че без Максимилиан животът й би бил празен и безсмислен, че любовта им е истинска и съдбовна. Двамата с Максимилиан стояха на прага на нещо приказно красиво и непознато.
Светлината, идваща от отсрещния край на стаята, бе достатъчна, за да може Пенелопа да вижда лицето на Максимилиан: аристократичните му черти, издължената линия на очите, прекрасните, чувствени устни.
Усети как я залива вълна на неконтролируемо желание, която я накара да се заизвива, стенейки и молейки за още милувки.
Максимилиан неусетно бе свалил дрехите си. Когато протегна ръце към него, вместо коприната, пръстите й усетиха горещата му кожа.
Беше красив като древногръцки бог. Пенелопа с наслада галеше извивките на тялото му, а той отговаряше на нежното й докосване със сподавени стенания.
И тогава двамата се сляха в една плът и едно сърце, а устните му бясно и припряно се впиха в нейните. Пенелопа усети, че той изгубва контрол над себе си и това още повече я възбуди. Невъздържаната му целувка я накара да простене от удоволствие.
Не се възпротиви, когато Макс разтвори краката й с колене. Без да престава да целува устните й, той плъзна длан между бедрата й. За момент Пенелопа остана като вцепенена, но Максимилиан не й остави време за колебание, тъй като пръстите му неспирно разпалваха страстта. Тя бе в плен на сладкото усещане, което заливаше на вълни девственото й тяло. Отдавна вече не бе в състояние да се владее.
— Да — простена тя при първия тласък, с който Максимилиан проникна в нея — бавно и все по-надълбоко. Нямаше болка. Само непрестанното пулсиране на пламналите й слабини.
Тялото й бързо, много по-бързо, отколкото си бе представяла, привикна към непознатото усещане.
Горещи вълни на наслада, родени там, където се бяха слели, се разпростираха нагоре по тялото й, заливайки корема и гърдите.
Максимилиан започна да се движи по-бързо и да прониква по-дълбоко и Пенелопа повдигна бедрата си, за да го улесни. Вълните се учестяваха и внезапно, без предупреждение, усети да я залива някаква нова, още по-изпепеляваща от предишните вълна, която приличаше по-скоро на изригване. Пенелопа се вкопчи в съпруга си, сякаш се боеше да не бъде отнесена от освободената в тялото й стихия.
Остави се да бъде люляна от последните му няколко мощни тласъка, докато заливащите я вълни не стихнаха съвсем. След това се притисна към потръпващото му от конвулсии тяло.
Двамата се строполиха на леглото, сплели ръце и крака и със заплашващи да се пръснат сърца.
Пенелопа бе изтощена до краен предел, но духът й сякаш витаеше из някакви непознати пространства, облени в светлина и покой. От страха и нервността, обзели я, когато Максимилиан я бе въвел в тази стая, не бе останала и следа.
Пенелопа промълви със сетни сили:
— Това значи било.
Максимилиан се засмя гърлено.
— Да, това — отвърна той, като се подпря на лакът, за да я погледне. — Или поне един от многото начини, по които се прави.
— Това значи ли, че има и други? — Тя не можеше да си представи. Но нали доскоро не си бе представяла и нищо подобно на случилото се току-що.
— Да — прошепна Максимилиан. — Любов моя, това бе само началото.
8
— Макс — разбуди го нечий шепот и той видя една огромна длан, поставена на рамото му. Над него, с осветено от пламъка на някаква свещ лице, се бе навел Гарик.
Макс моментално се разбуди:
— Какво има?
— Ела с мен — Гарик се запъти към вратата, оставяйки го в тъмнината със спящата Пенелопа. Сънят й бе толкова дълбок, че шепотът на двамата мъже я накара само леко да се размърда в съня си. Макс целуна съпругата си по рамото, след което покри тялото й със завивката, преди това олицетворение на изкушението да му бе попречило да се измъкне от леглото.