Макс знаеше, че Гарик не би го безпокоил безпричинно през първата му брачна нощ. Той бързо нахлузи бричовете и наметна измачканата си ленена риза, която преди няколко часа бе захвърлил на пода. Отново погледна спящата Пенелопа и напусна стаята.
В коридора не завари само Гарик, а и всички останали. Лицата им бяха напрегнати и дори обикновено веселият Луис не се усмихваше. Далтон зловещо си играеше с ножа, а на лицето на Флетчър бе изписан едва сдържан гняв.
Те не дочакаха въпроса му.
— Рано тази сутрин Чадуик е пипнал Хет Лаури — тихо рече Гарик.
Макс кимна с глава.
— Да отидем в кабинета. Не искам да будя жена си. — Флетчър и Далтон многозначително се спогледаха.
— Аз оставам тук — предложи Далтон, напъхвайки ножа обратно в пояса си и кимвайки отново на Флетчър.
— Не — Макс не разбираше какво става и не харесваше царящото сред другарите му настроение. — Искам всички ви там. Веднага.
Вече в кабинета, Макс запали две свещи и ги постави на писалището. Гарик остави своята до тях. Меката светлина осветяваше суровите лица на изпълнилите полутъмното помещение мъже. Членовете на Лигата на Синьото острие бяха наобиколили писалището, зад което стоеше Макс.
— Е? — подкани ги той. Гарик извърна поглед.
— Не мога да го направя — тихо рече той.
— Аз пък мога — възмутено се намеси Бек. — Твоята съпруга — просъска той — е предала Хет Лаури.
Макс посрещна думите му с недоверие.
— Кой ти каза това? Чадуик? Той е бесен на Пенелопа, задето не се омъжи за него.
— Самият Лаури я е обвинил — мрачно каза Флетчър. Макс остана като ударен от гръм. В сърцето му се промъкна червеят на съмнението. Всичко, в което бе вярвал и в което искаше да вярва, изведнъж се срути. Пенелопа бе единственото чисто и непокварено създание, което познаваше. Чувстваше я като част от самия себе си. Лаури трябва да бе излъгал. Всички те лъжеха. Пенелопа не бе способна на подобно предателство.
— Сигурен ли си?
— Напълно — промърмори Джон. — По думите на Лаури Пенелопа Сетън превързала раните му и обещала да не го издава, а после отишла при Виктор Чадуик.
Макс все още не можеше да повярва. Съпругата му не би изложила на опасност ранен човек. Вярно, че чичо й бе заклет лоялист и близък приятел на Виктор Чадуик, но Пенелопа не се интересуваше от политика. Макс отчаяно отказваше да повярва на чутото.
— Просто трябва да освободим Лаури и да го разпитаме.
— Прекалено късно — тихо рече Луис. — Той е мъртъв.
— Какво? — Макс едва намираше сили да говори.
— Преди няколко часа, на зазоряване — наруши настъпилото мълчание Гарик. — Когато го завързали на стълба за мъчения пред затвора и започнали да го налагат с камшици, Лаури проклинал на висок глас съпругата ти. Камшиците не спрели дълго след като малкият вече бил издъхнал — в гласа на Гарик звучеше едва сдържан гняв.
— Станала е някаква грешка — тихо настоя Макс, въпреки че вече и сам не си вярваше.
Флетчър пристъпи напред, а отблясъците от свещите правеха лицето му злокобно.
— Ето какво се е случило: Лаури се измъкнал от престрелката ранен, опитвайки се да открие някое безопасно място. Не знаел къде да отиде, нито пък към кого да се обърне. Било истински късмет, че успял да се добере до къщата на Сетън. Пенелопа го открила, превързала раните му, а след това се отбила за съвет у добрия си приятел Виктор Чадуик.
Макс поклати глава.
— Тя не би могла да стори това.
— Това са думи на самия Лаури, а и Чадуик потвърдил — рече Далтон. Ръката му отново бе върху дръжката на ножа и едва сега Макс осъзна защо той бе настоял да остане в коридора пред спалнята им. Ако му бе позволил, сега Пенелопа навярно щеше да е мъртва. — Какво друго доказателство искаш? Подписани признания от съпругата ти?
Сега на езика на всички бе едно име: Джейми. Никой не го изрече, но Макс знаеше, че мислят за него. Поне той мислеше сега за Джейми.
Джейми — най-романтичният от всички тях, мечтателен млад мъж, който щедро раздаваше усмивки.
Същият този Джейми бе умрял сред мъки, измъчван и убит по заповед на набаба2 на Бенгал. Джейми бе изгубил живота си по вина на съпругата си — прелъстителната дъщеря на набаба, която се бе клела, че го обича повече от своя живот.
Отмъщението за смъртта на Джейми бе първата истинска мисия на Лигата на Синьото острие. Те бяха превзели двореца и поставили на трона амбициозния брат на набаба. Узурпаторът бе обезглавил предишния владетел и им се бе отплатил с несметни богатства, които обаче не можеха да върнат Джейми.