— Ние сме само седмина — с необикновено тържествен глас забеляза Луис. — Какво могат да направят седмина мъже?
Макс се усмихна. Неотдавна той вече бе направил своя избор. Но дори и не бе помислял да разчита на приятелите си. Ако те се съгласяха да се присъединят към него, можеха да предизвикат доста голяма суматоха сред самодоволните лоялисти и хората на краля в Чарлстаун.
— Не е ли все едно? — отвърна Макс. — Бях на вечеря, когато научих за момчето. Разговорът бе толкова невинен, че се питам дали Чадуик изобщо си спомня за него. Притежаваме необходимите пари, за да проникнем в аристократичния кръг на местните лоялисти, а информацията, с която можем да се сдобием, ще бъде от неоценимо значение за делото ни.
— Имаме парите — каза Флетчър, — а Макс — своя произход.
— И обноски — добави Далтон.
Бек се намеси на висок глас:
— И образование. Никой не би могъл да каже, че не си един от тях.
Всички очакваха отговора му. Шест чифта очи напрегнато се взираха в Макс.
— Имате пари и свои планове. Няма да се опитвам да задържа онзи от вас, който не е вложил в делото цялото си сърце — рече Макс, давайки им възможност да се откажат, макар дяволски да се нуждаеше от тях!
Далтон се ухили:
— Вече толкова дълго чакам удобен момент да започна свой бизнес. Мога да почакам още малко.
Останалите се съгласиха с него — сдържано, но решително.
— Няма да е лесно — каза Макс, за да им даде още една възможност за отстъпление.
Пръв от името на всички заговори Флетчър:
— Кой от нас е имал лесен живот? — Той вдигна длан във въздуха. — Независимо къде ще ни отвеят ветровете, нашите сърца завинаги ще останат неразделно свързани с Лигата на Синьото острие. Аз за нищо на света не бих се отказал от борбата.
Пет загрубели мъжки длани се присъединиха към тази на Флетчър. Макс сложи своята най-отгоре.
— За Джейми — прошепна той и от устните на шестимата мъже се отрони познатата клетва, изречена като пламенна молитва:
— За Джейми.
— Чу ли новините?
Пенелопа не бе изненадана от нахълтването на братовчедка си, на която и през ум не й бе минало да почука. Мери бе весела и бъбрива и притежаваше енергия в излишък, а държанието й трудно можеше да бъде определено като изискано. Да почука, би означавало да спре, за да изчака отговор, а това за нея бе просто излишна загуба на време.
— Какви новини? — Седящата до прозореца Пенелопа вдигна глава от книгата, която четеше. В Чарлстаун бяха от три дена, а вече й липсваше тихото усамотение на оризовата плантация на чичо й. От друга страна, знаеше, че Мери има слабост към Чарлстаун. Плантацията бе прекалено скучна за нейния вкус.
— Само преди две седмици един кавалерийски капитан прекарвал опасен затворник — каза Мери, снишавайки глас, приседнала на крайчеца на леглото. Зелените й очи искряха, жълтата рокля блестеше на слънцето, а светлата й червена коса бе леко разрошена. Както неведнъж преди, Пенелопа си помисли, че братовчедка й прилича повече на дете, отколкото на двайсетгодишна жена.
— Мъжът трябвало да бъде обесен тук, в Чарлстаун, но по пътя бил освободен от някакви бандити.
— За какво е трябвало да бъде обесен? — Пенелопа остави книгата настрана, за да обърне внимание на Мери, защото не понасяше някой да я слуша разсеяно.
— Подстрекателство — прошепна братовчедка й. — Той е един от онези бунтовници, които са готови на всичко, за да създават безредици. На три пъти бил заловен съвсем открито да подтиква тълпата към бунт.
Пенелопа не й възрази, че човек не може да бъде екзекутиран само защото изрича на глас своето мнение. Знаеше, че е безсмислено да се опитва да убеди в това братовчедка си, която попиваше всяка дума на лоялистки настроения си баща. Мери хранеше безрезервно доверие към него.
— Разбирам.
— Капитанът на драгуните казва, че най-малко двадесет мъже им устроили засада и отвели затворника. Кавалеристите се били храбро, но разбойниците имали огромно числено превъзходство. Двадесет срещу петима — развълнувано рече тя. — Главатарят на разбойниците бил изключително висок, еднорък мъж с червени очи и прошарена коса.
— С тази външност няма да е трудно да бъде открит — Пенелопа не можа да сдържи усмивката си, която сега озари цялото й лице. Колко страховито! Еднорък, бяла коса, а отгоре на всичко и червени очи. Кой знае каква малка част от това описание отговаряше на истината?
— Имало замесена и някаква жена — драматично рече братовчедка й. — Казват, че била висока и изключително красива. Амазонка, която се биела като мъж, наравно с главатаря. Сигурно са любовници — каза тя, снишавайки глас.