— Наистина ли? — също тъй тихо попита Пенелопа.
— Капитанът подозира, че са в съюз с местните разбойници — продължи разказа си Мери, — защото минавали през гората толкова безшумно, че не прошумолявало нито едно листо.
— Това ми звучи изключително интересно.
Без да забележи саркастичната нотка в гласа на Пенелопа, Мери продължи:
— Утре вечер на бала на семейство Лаури трябва да се опитаме да научим повече за Синьото острие.
— Синьото острие?
— Така се нарича сам той — задъхано обясни Мери. — Не мога да повярвам, че Виктор не ти е споменавал. Размирникът лично го заплашил, предавайки ужасяващо съобщение по смелия капитан.
Споменаването на името на Виктор Чадуик изтри усмивката от лицето на Пенелопа.
— Не съм се срещала с него от пристигането ни в Чарлстаун. Имах ужасно главоболие и не бях в настроение за гости.
Главоболието щеше да й осигури няколко дни отсрочка, но рано или късно щеше да й се наложи да се срещне с този толкова настоятелен мъж, който я преследваше от известно време. Чичо Уилям нямаше да й позволи да остане в стаята си, заета с четене и рисуване, щом бе удостоена с вниманието на идеалния кандидат за женитба.
Не можеше вечно да избягва Виктор. Ясно й бе, че този път нямаше да успее да скалъпи подходящо извинение за отсъствието си от бала на семейство Лаури, а упоритият й ухажор със сигурност щеше да бъде там и да я чака. Мисълта за неизбежната среща вече я тревожеше.
— А дори да бях, — продължи тя, без да покаже колко е разстроена, — той добре знае, че ненавиждам разговорите за политика.
— Не мога да повярвам, че още не си лапнала този прекрасен мъж. Досега вече трябваше да сте женени и да имате куп чудесни бебета.
При мисълта за брак с Виктор Чадуик по гърба на Пенелопа полазиха тръпки. Той бе богат, красив и влиятелен, но младата жена не споделяше пламенните му чувства. Харесваше го като близък семеен приятел, но не го обичаше. Липсата на любов обаче не бе достатъчно силен аргумент за чичо Уилям, който смяташе, че жена в нейното положение не може да си позволи да избира съпруга си по любов, а по парите и властта му. Виктор Чадуик притежаваше и двете.
В последното си писмо Виктор й бе направил ново предложение за женитба, а Пенелопа все още не бе готова да му откаже категорично. Преди година любезно бе отклонила предложението му, спечелвайки известна отсрочка. Сега обаче той пишеше, че вече бил прехвърлил трийсетте, а тя със своите двайсет и три години била в най-подходящата за омъжване възраст. Пенелопа започваше да си мисли, че отказът й е бил прекалено любезен.
За чичо й възможността за сродяване на двете фамилии бе изключително примамлива, но дали той бе способен да я принуди да се омъжи за Виктор? Уилям Сетън се бе грижил за Пенелопа през последните десет години и тя го обичаше така, както бе обичала родните си майка и баща. Преди години я бе приел в дома си заедно с петгодишния й брат Тайлър и още от първия ден на пристигането им се отнасяше с тях като със собствени деца. Пенелопа уважаваше чичо си и му се подчиняваше, но сега бе готова да се опълчи срещу него.
Мисълта да се противопостави на чичо си я плашеше. Откакто живееше в дома му, тя всячески се бе старала да се съгласява с всичко, да се държи благопристойно, да помага в домакинството и по никакъв начин да не натрапва присъствието си, но Тайлър далече не бе толкова тактичен. Макар едва тринадесетгодишна, Пенелопа веднага си бе дала сметка, че чичо й Уилям бе в правото си да отпрати братовите си деца, ако те станеха прекалено голямо бреме за него. Колкото по-зле се държеше Тайлър, толкова повече тя се стремеше да бъде идеалната племенница.
Чичо й бе впечатлен от нейния талант да рисува и тя прекарваше голяма част от времето си в усъвършенстване на тази дарба, колкото и незначителна да я смяташе. Знаейки, че Уилям Сетън не обича да бъде безпокоен вечер, Пенелопа бе свикнала още от ранния следобед да се усамотява в стаята си. Откакто бе дошла в дома на чичо си, бе заприличала на покорна, почти незабележима сянка. Сега обаче той искаше да я омъжи за Виктор Чадуик.
Защо Виктор харесваше нея, а не Мери? За Пенелопа не бе тайна, че братовчедка й обожава този мъж и приема с благодарност всеки признак на внимание от негова страна. Известно време Мери ожесточено бе флиртувала с Виктор, дарявайки го с най-лъчезарните си усмивки и с цялото си внимание, гледайки го по начин, който би могъл да накара всеки друг мъж на негово място да пълзи в краката й. Виктор обаче бе останал сляп за всичко това.