Преди няколко месеца, по време на последния им престой в Чарлстаун, чичо Уилям шумно бе наругал Мери за неподходящото й поведение, завършвайки тирадата си с думи, които Пенелопа се боеше да чуе:
— Защо не можеш да бъдеш като Пенелопа?
Мери със сигурност страдаше от несправедливото сравнение. Не по-малко обаче страдаше Пенелопа. Вероятно Мери наистина не бе така изтънчена и уравновесена, а и не винаги се държеше като дама, каквато баща й искаше да бъде, но тя бе весела и красива като пеперуда, която непрестанно пърха с крилцата си, прелитайки от цвят на цвят с безкрайно грациозни движения. Имаше моменти, когато на Пенелопа й се приискваше да притежава поне малка част от чара на братовчедка си.
— Едва ще дочакам утрешната вечер — замечтано каза Мери. — Новите ни бални рокли са изключително красиви, а и отдавна не сме се смели и танцували. Не зная дори дали още помня как се прави.
— Съмнявам се, че си способна да забравиш привичките си.
Мери се усмихна ведро:
— Може би Виктор ще ти предложи да се омъжиш за него.
— Внимавай какво говориш! — тросна й се Пенелопа. Дори напомнянето за онова, което й предстоеше, накара сърцето й уплашено да заблъска в гърдите й.
Веселите очи на Мери помръкнаха, а усмивката изчезна от лицето й.
— Не бъди неблагодарна. Той те отрупва с внимание.
— Не съм неблагодарна — Пенелопа изпита смътно чувство за вина. — Просто не обичам Виктор.
Пенелопа се запита дали изобщо знае какво е любовта и дали ще я разпознае, когато я срещне. Ако изобщо някога я срещне.
— Ти си на двадесет и три — строго рече Мери. — Ако се помайваш, ще си останеш стара мома и никой няма да иска да те погледне. Какво ще правиш тогава? Ще се грижиш за къщата на баща ми до края на дните си? Ще бъдеш преизпълнената с чувство на дълг дъщеря, каквато той винаги е мечтал да види в мое лице?
Пенелопа изчакваше гневът на братовчедка й да премине. Мери се палеше бързо, но изблиците й никога не траеха дълго. Също толкова бързо, колкото бе избухнала, тя прощаваше на събеседника си или отстъпваше с усмивка на разкаяние.
— Искам да се омъжа някой ден — каза Пенелопа с мек глас, наблюдавайки как гневът на Мери се изпаряваше. — Искам деца, свой дом… — Искаше да постигне всичко онова, което родителите й имаха и ценяха преди преждевременната си смърт. Треската, повалила родителите й, бе пощадила Пенелопа и братчето й, но завинаги бе променила живота им, лишавайки ги от най-скъпите им същества. — Но държа да обичам мъжа, когото ще избера за свой съпруг.
Мери се прозина в знак на отчаяние.
— Можеш да обикнеш всеки, който е подходящ, стига да желаеш.
Пенелопа бе убедена, че това не е истина, но не възрази на братовчедка си, тъй като знаеше колко е неразумно да спори с нея за каквото и да било.
Мери стана от леглото и започна да обикаля из стаята, при което жълтата й рокля тихо шумолеше, увивайки се около краката й.
— Изглежда, сега не е най-подходящият момент да ти разказвам за най-желания нов ерген в Чарлстаун.
Пенелопа знаеше, че ако братовчедка й си наумеше да разказва нещо, никой и нищо не бе в състояние да я спре.
— Защо не, направи го — подкани я тя с широка усмивка. — Не бива да отивам на бала на семейство Лаури неподготвена, нали?
— С моя късмет той ще се влюби в теб още щом те зърне и няма да ми обърне никакво внимание.
Зад шеговития тон на последните думи се криеше известна горчивина. Макар единствената дъщеря на Уилям Сетън непрекъснато да бе обсаждана от влюбени младежи, които неприкрито я обожаваха и непрекъснато я търсеха в плантацията и тук, в града, Мери се интересуваше само от мъжете, ухажващи по-улегналата й и зряла братовчедка. Пенелопа не можеше да разбере тази нейна склонност.
— Сигурна съм, че с новата си зелена рокля ще бъдеш неотразима и този мъж дори няма да ме забележи.
Въпреки също шеговития си тон Пенелопа вярваше в това, което казваше. Мери със сигурност бе една от най-красивите жени в цяла Южна Каролина. Бог я бе дарил с прекрасна червена коса, светлозелени очи и изразително лице. С кафявите си очи и коса Пенелопа нерядко се чувстваше безлична до братовчедка си. Удивяваше я фактът, че мъжете понякога се плашеха от красотата на Мери и от буйния й темперамент.
— Построил невероятно красива къща, в която се нанесъл само преди няколко седмици. — Докато говореше, Мери се забавляваше с изучаване на всяка вещ в будоара на Пенелопа, връщайки я след това отново на мястото й. Чифт обеци, гребен, кадифена панделка и огледалце с дръжка в сребърна рамка. — Казват, че бил изключително красив, елегантен и със знатно потекло. Отгоре на всичко и баснословно богат. — При последните думи усмивката на лицето й стана още по-широка. — Имал множество слуги и не пропускал нито един бал или обществено събитие.