— Но вие не можете да ме оставите сам. Този разбойник е сторил нещо на хората ми — извика след тях Виктор.
— Тогава предполагам, че мъжете, които намерихме завързани и със запушени уста пред вратата на кухнята, са вашите войници — каза Луис. — Тъй като виждам, че проявявате интерес към тях, ще ви кажа, че те изглеждат напълно невредими. Малко поуплашени, вярно, но поне няма ранени.
— Господине, защо решихте, че само с осмина мъже ще можете да заловите Синьото острие? — присмехулно попита Бек.
— Спрете! — изкрещя Виктор. — Всички вие спрете там, където се намирате, без да мърдате. — Той се насочи към тях. Всеки ще бъде проверен за огнестрелно оръжие — В гласа му прозвуча отчаяние.
— Наистина ли предполагате, че сте прострелял някой от прислугата ми? — уморено попита Максимилиан. — Знаете ли, Чадуик, губернаторът със сигурност не би харесал тази история.
Всички знаеха, че в думите на Максимилиан е скрита заплаха. Виктор бе направил грешка, допускайки смъртта на Хет Лаури. Той не можеше да си позволи повече гафове.
Макс сви рамене облекчен:
— За Бога, всички ми изглеждат напълно здрави — Преди отново да се запъти към къщата, Макс нареди на мъжете да го последват.
— Внимавайте къде стъпвате, госпожо — каза Далтон, подавайки й ръката си. Пенелопа с благодарност я пое, тъй като чувстваше краката си омекнали.
Тя забеляза как, далеч пред останалите, Максимилиан влезе в къщата. Всъщност успя да зърне само краткото проблясване на бялата му пижама в тъмнината пред входната врата, а след това силуетът му се изгуби в къщата. Защо самият той не я бе придружил? Беше я поверил в ръцете на иконома, точно сега, когато имаше най-голяма нужда от него.
Виктор ги последва, сипейки ругатни.
19
Едва затворил вратата, Макс разгърна халата и започна да разкопчава горнището на пижамата си. Превръзката под нея бе подгизнала от кръв. Проклятие! С дяволския си късмет Чадуик бе успял да го уцели в мрака. Раната бе съвсем безобидна, но вбеси Макс.
Той безмълвно се заслуша в тихите стъпки на Пенелопа по коридора.
Как бе могъл да обвини жената, която обичаше, без дори да й даде шанс да се защити? Ако бе отишъл при нея още щом научи за смъртта на Хет Лаури и я бе попитал за случилото се, можеше да й спести толкова много болка и страдания.
Пенелопа никога нямаше да му прости, както и сам той не можеше да си прости. Джон се вмъкна в стаята, бързо затваряйки вратата след себе си.
— Нека погледна — каза, без излишно да се церемони. Макс внимателно повдигна пижамата си.
— Как е тя? — попита той, докато Джон сваляше превръзката, която Макс набързо бе сложил, преди да нахлузи смешните си нощни одежди.
— Съпругата ти? — Джон вдигна поглед към Макс — Изглеждаше съсипана, а очите й ми се сториха просълзени. Мисли, че си мъртъв, предполагам. Исках да кажа, жена ти навярно мисли, че Синьото острие е мъртъв. Доста неловка ситуация, нали?
Джон отново се съсредоточи върху раната.
— Тя бе изумителна, нали? — Споменът за държанието на съпругата му в беседката извика нежна усмивка върху лицето на Макс, който, като че не забелязваше ровичкането на Джон по раната. — Изумително храбра. Наистина… О-ох! — Лицето му се изкриви от болка. — Махни дебелите си пръсти от раната ми.
Джон му хвърли кратък поглед.
— Съжалявам. Продължавай. Говореше за госпожа Бродерик. Наистина…?
Макс се намръщи.
— Наистина забележителна жена.
— Мисля, че тя те харесва — измърмори Джон, докато превързваше раната му.
— Разбира се, че ме харесва. Тя ми е съпруга.
Джон отново погледна приятеля си, усмихвайки се закачливо:
— Имах предвид другото ти Аз.
Макс с горчивина осъзна, че в думите на Джон имаше истина. Пенелопа плачеше за един мъж, когото познаваше едва от час! Очевидно бе, че съпругата му силно се възхищаваше от непознатия, на когото дори бе позволила да й целуне ръка.
— Чадуик е заловил Тайлър.
— О, не — въздъхна Джон, а усмивката застина на устните му.
— Той използва момчето, за да изнудва Пенелопа. Обещах й, че ще освободя Тайлър.
— Добре. Трябва да уредим бягството му и да го отведем в Сайпръс Кросроудс. Там ще бъде в безопасност.
От прозореца на стаята се виждаха войниците на Чадуик, които претърсваха всяка педя земя в градината. Тази гледка го накара да се почувства почти щастлив. Почти.
— Кога възнамеряваш да й кажеш истината? — попита Джон на излизане.
— След като освободя Тайлър — прошепна Макс. Единственото, което можеше да направи сега, бе да чака. Пенелопа би направила всичко, за да спаси брат си и би пожертвала всеки.