— Имаше доста голяма врява точно под вашия прозорец — каза Далтон, все така усмихнат. — Първо изтрещя изстрел, а сетне войници претърсваха градината. Цялата къща бе на крак. Е, почти цялата.
— Пропуснала съм всичко това — намусено отбеляза Мери. — Проспала съм го.
Разбира се, тя не съжаляваше, че бе пропуснала срещата с Виктор. Сега изпитваше някакво ново, непознато за нея чувство. Вече не се терзаеше и не страдаше в името на любовта си.
Просто си бе помислила, че би било вълнуващо да види мъжа, известен като Синьото острие.
Далтон издърпа стола й и зачака тя да заеме мястото си край дългата маса. Мери се приближи до него, до иконома, който я бе навестил в съня й, и седна на стола си.
— Може би — каза тя, докато Далтон се отдалечаваше — вие бихте могъл да ми разкажете снощното приключение.
Мери хвърли поглед през рамо и го видя да стои в рамката на вратата. Усети пулсът й да се учестява, но бе безсилна да стори каквото и да било.
Пенелопа довършваше своя стенопис, щастлива да намери отдушник за тревогите си.
Беше се събудила късно сутринта, след като вечерта бе заспала в обятията на съпруга си. Максимилиан бе свалил наметалото, обувките и чорапите й и я бе завил. След това си бе тръгнал, връщайки се в своята спалня. Пенелопа не го бе виждала повече, а денят вече преваляше.
Тази нощ за пръв път от дълго време той бе проявил истинско съчувствие към нея. Беше се държал както през първите дни на познанството им. Като приятеля, от когото тя така отчаяно се нуждаеше. Изглежда, по някакъв неясен за нея начин той бе разбрал това.
Стенописът й щеше да бъде напълно завършен след седмици, а може би и месеци, но тя не бързаше, защото работата по него изпълваше сърцето й с радост.
Днес обаче ръцете й трепереха, а и тя трудно успяваше да се концентрира. Пенелопа се обърна, за да остави четката си на статива. Внезапно, насред четките и боите си, забеляза чисто бял лист, сгънат и запечатан с червен восък.
На листа не бе изписано името й, но Пенелопа веднага разбра, че е за нея. Тя го взе с треперещи пръсти и няколко мига го подържа в ръцете си. Писмото беше от него. Почувства това с цялото си същество.
Как бе попаднало тук? Когато бе започнала да рисува, писмото все още го нямаше, а по време на работата си не бе чула никакъв шум. Вероятно Синьото острие или някой от хората му се бе промъкнал в салона, без тя да забележи.
Пенелопа счупи печата и отвори писмото. Нямаше име и адрес на изпращача. Думите бяха написани ясно и прилежно и Пенелопа ги прочете на един дъх.
Аз съм добре. Когато изпълня обещанието си, ще се погрижа да бъдете уведомена за това. Ако имате нужда от мен, завържете жълт шал на балкона си. Бъдете смела.
Писмото не бе подписано, но в долния десен край на листа бе нарисуван кинжал.
Синьото острие не бе мъртъв, нито умираше. Той бе спасен. Усмивка на облекчение трепна за миг върху красивото лице на Пенелопа. Непознатият щеше да освободи Тайлър и веднага щеше да я уведоми.
„Сега трябва да бъда смела“ — помисли си Пенелопа.
— Скъпа, не можах да мигна цяла нощ — каза Максимилиан, влизайки в салона с широка прозявка.
Пенелопа припряно пъхна скъпоценното писмо в корсажа си.
Макс не бе излъгал за безсънната нощ. Раната го гореше, Джон все още не бе открил местонахождението на Тайлър, а съпругата му току-що бе скрила в пазвата си писмо от Синьото острие.
Когато влезе в салона, на устните й играеше лека усмивка. Дали щеше да му разкаже за малкото си нощно приключение в беседката? За срещата си с легендарния бунтовник? Макс се съмняваше.
— Утре Хънтландови организират вечеря. Зная, че напоследък не си в настроение за публични изяви, но мисля, че трябва да приемем поканата.
— Разбира се — смирено отвърна Пенелопа.
Очевидно писмото бе изиграло ролята си и бе утешило съпругата му. Беше оставено в салона от Гарик, който бе уверил Макс, че може да се вмъкне в салона напълно незабелязано. Ловкият Гарик с лекота се бе справил със задачата си.
— Изглеждаш значително по-добре от снощи — каза Макс, оглеждайки салона, който Пенелопа бе превърнала в свое царство. — Вчера бе така безутешна.
Тя продължаваше да се усмихва.
— Да — каза младата жена, слагайки ръка на рамото му. — Благодарение на теб обаче успях да се почувствам по-добре.
— Но, скъпа — отвърна Макс, поласкан от думите й, — това е мое задължение като твой съпруг.
Дълбоко в себе си Макс се надяваше, че Пенелопа ще му довери преживяванията си, ще му разкаже за изнудването от страна на Виктор, за срещата си със Синьото острие и за писмото, което бе скрила в корсажа си.