Знаеше, че няма право да очаква това от нея. Между тях вече имаше твърде много тайни и прекалено много лъжи.
Пенелопа безмълвно се повдигна на пръсти и нежно го целуна по устните. С целувката си навярно искаше да му благодари за проявеното съчувствие.
Щеше ли да продължи да го дарява с милувките си, когато узнаеше истината?
20
Би могла да отиде на вечерята с Пенелопа и Максимилиан, облечена в красива рокля и скрила истинските си чувства зад фалшива усмивка. Мери Сетън рядко отказваше подобни покани, но боейки се от срещата с Виктор, тя се бе извинила с главоболие и бе останала в имението Бродерик.
Къщата изглеждаше огромна с високите си тавани и обширни помещения. Максимилиан очевидно притежаваше разточителен вкус. Всичко бе отрупано с китайски порцелан, а мебелите изглеждаха екстравагантни и скъпи. Прозорците бяха украсени с драперии от сатен, който се диплеше тежко до самия под.
Ето че тази вечер тя можеше на воля да се наскита из разкошния дом на Пенелопа.
Със свещ в ръка, Мери влезе в голямата зала, едно рядко използвано помещение в предната част на къщата, което изглеждаше студено и неприветливо. Салонът бе предназначен за балове и други музикални забави и тържества, каквито Бродерик Хаус почти не помнеше.
Мери винаги бе обичала приемите, шума и бляскавите облекла, танците и флиртовете, но тази вечер не бе в настроение за забави. Трябваше да събере мислите си, затова държеше да остане сама. Точно сега с удоволствие се наслаждаваше на тишината.
— Мина ли ти главоболието?
Тя се извърна изненадано. Съвсем близо зад нея стоеше Далтон — с ръце на кръста и все още с измачканата ливрея, която носеше сутринта. Мери не бе чула стъпките му, а и Далтон не носеше свещ със себе си.
— Напълно — меко каза тя.
— Радвам се.
Мери не виждаше добре лицето на Далтон, затова пристъпи към него, вдигайки свещта пред себе си.
— Ако трябва да бъда напълно искрена — каза тя, осветявайки лицето му, — въобще нямах главоболие.
— И аз така си помислих.
— Виктор сигурно ще бъде там — призна тя, — а аз нямам никакво желание да го виждам отново и да стоя на една и съща маса с него.
Ъгълчетата на устата му се свиха в едва доловима усмивка.
— Радвам се да чуя това.
Далтон сигурно мислеше, че тя се е уплашила от Виктор. Щеше ли да я намрази, ако научеше всичко, което бе сторила? Интимностите, игрите, които бе играла, за да спечели любовта на Виктор, измамата, омразата и завистта към Пенелопа, когато тя бе открила щастието си с Максимилиан.
Мери бе открила, че вече не мразеше Пенелопа и не я винеше за нещастията и разочарованията в живота си. Чувстваше, че самата тя има свои проблеми, които не смееше да сподели с никого.
Един ден, когато откриеше друг дом и събереше смелост, Мери щеше да разкаже на Пенелопа за случилото се в нощта на залавянето на Хет. Тогава тя не бе подозирала колко мъка ще причини измамата й. Колко болка за Пенелопа, за семейство Лаури и за самата нея. Ех, ако знаеше…
Тогава обаче Мери се съгласяваше с всяка дума на Виктор, вярваше, че той скоро ще я обикне, надяваше се на невъзможното.
Сега тя вече не го обичаше. Е, може би съвсем малко, но бе загърбила тази част от живота си. Беше успяла да остави любовта да си отиде, точно както я бе посъветвал Далтон.
— Наистина ли се радваш? — попита тя.
— Да.
— Защо?
Тайнствената усмивка неочаквано изчезна от лицето му.
— Защото ти заслужаваш повече от онова, което може да ти предложи Виктор Чадуик.
Това не бе истина. Дори Далтон да говореше искрено, Мери знаеше, че всъщност не заслужаваше нищо хубаво.
Далтон погали лицето й. Милувката му я накара да потрепери от възбуда, а от съвсем лекото докосване на устните му пулсът й се учести. Дълго бе мечтала за тази целувка. Целувка, която я връщаше към живота.
Далтон постепенно бе притиснал тялото си към нейното. Той взе свещта от ръцете й, сложи я върху масичката до тях, а сетне отново се наведе към Мери, за да я целуне.
Тя се остави на целувката му, отказвайки да се съпротивлява на чувствата, които с всяка изминала секунда я завладяваха все по-силно. Далтон я целуваше все по-възбуждащо и по-дръзко, докато всичко друго изчезна и миг след това за Мери не съществуваше нищо друго освен изгарящата му целувка.
Ръцете й започнаха да галят тялото му, търсещи топлина и покой. Никога преди не бе изпадала в такъв приятен унес. Чувстваше се така, сякаш се издига над земята в прегръдките на този тайнствен мъж.
Далтон с неохота прекъсна целувката.