— Това с брат ви бе фатална грешка от негова страна.
— Да, така е — страстно отвърна Пенелопа.
Сега Макс можеше да застане лице в лице със съпругата си и да й признае всичко. Можеше да й поиска прошка за грешките и да й признае любовта си. Той обаче не намираше сили да го стори. Тайлър все още не бе спасен, а Пенелопа… той не знаеше как би реагирала съпругата му на тези превратни новини.
— Пенелопа, ти ли си?
Макс успя да зърне през рамото си Мери, която приближаваше към тях по градинската пътека. Той отново се скри в храстите, преди Мери да бе успяла да го забележи.
— Ето къде си била.
Пенелопа бавно се извърна, за да поздрави братовчедка си.
— Какво правиш тук по това време на нощта? — попита я Мери с укор. — Търсих те в стаята ти. Исках да проверя дали си будна, защото не можах да заспя и си помислих, че бихме могли да поговорим. Толкова отдавна не сме го правили.
— Да, така е.
— Нямаше те в леглото, затова излязох на балкона, за да видя дали случайно не си там. Видях някакви силуети в градината и реших, че може би си ти. — Мери се огледа. — Сама ли беше?
— Да — спокойно отвърна Пенелопа. — Сама съм. Не можах да заспя и реших да се поразходя.
— Вече е прекалено студено за разходки — каза Мери, повеждайки братовчедка си към къщата. — Освен това аз наистина се нуждая от някого, с когото да поговоря.
Макс проследи с поглед двете жени, които се отдалечаваха по пътеката към къщата. Пенелопа погледна през рамо и на него му се стори, че на лицето й бяха изписани едновременно страх и копнеж.
Изражението й можеше да разтърси всеки мъж и той се надяваше онова, което си бе помислил, да не е истина.
Прекрасната му съпруга бе запленена от Синьото острие.
Пенелопа знаеше, че не можеше да отпрати братовчедка си и да се завърне в градината.
Разговорът с нея обаче скоро я увлече и тя започна да се наслаждава на всяка минута, прекарана с Мери.
Както някога в миналото, двете жени бяха свели глави една до друга и си шепнеха в мрака за това, как всяка от тях си представяше любовта.
Мери всъщност все още не бе споделила сърдечните си вълнения, но Пенелопа знаеше, че с братовчедка й се е случило нещо прекрасно. Мери й бе признала, че се е убедила в думите й — човек не избира любовта си, а тя избира него.
— Появява се ненадейно като гръмотевица върху небосклона, а светлината й е едновременно плашеща и красива.
Този разговор помогна на Пенелопа да вникне в отношенията си с Максимилиан. Той я бе обичал, знаеше това, но нещо неочаквано бе променило чувствата му. Пенелопа ясно осъзна, че единствено гордостта я бе спирала да си върне изгубеното. Тя все още не знаеше как да спечели отново сърцето на Максимилиан, но чувстваше, че само с негова помощ би могла да си възвърне желанието за живот.
Пенелопа се запита кое се бе оказало по-решаващо за настъпилата с нея промяна — срещата й със Синьото острие или разговорът с Мери.
За съжаление срещата в градината трябваше да остане тайна, която Пенелопа не смееше да сподели нито с Максимилиан, нито дори с братовчедка си.
21
Въпреки краткия сън Пенелопа се събуди удивително свежа. Имаше да мисли за толкова много неща, че й се завиваше свят. Сигурността на Тайлър, Синьото острие, решението й да възстанови брака си и да си възвърне желанието за живот.
Максимилиан и този път не й помагаше особено. Беше решил да прекара няколко дни на конни надбягвания някъде северно от Чарлстаун. Щеше да отсъства през целия ден, а можеше и да закъснее за вечеря, както й бе съобщил рано сутринта.
Явно хармоничният брак, за който си мечтаеше, щеше да се окаже по-голямо предизвикателство дори от спасяването на Тайлър и сътрудничеството й със Синьото острие.
Часовете минаваха бавно и ако не бе компанията на Мери, Пенелопа вероятно щеше да прекара сама целия ден. Далтон й бе съобщил, че Хелън не се чувства добре. Пенелопа нямаше нищо против прислужницата й да остане целия ден в леглото си. Бе напълно способна сама да се грижи за себе си.
По-голямата част от следобеда младата жена прекара в салона, където продължи да работи върху стенописите си. Работата обаче вървеше много бавно, тъй като Пенелопа беше разсеяна, а мислите й блуждаеха другаде.
Вечерята прекара във веселата компания на Мери. Пенелопа бе щастлива да види отново предишната Мери — оживена, приказлива, с очи, които се смееха.