Малко след вечеря двете се оттеглиха по стаите си. Негласното правило да се става с изгрева и да се ляга по залез слънце сега бе добре дошло за Пенелопа. Младата жена се надяваше продължителният сън да й донесе повече мъдрост.
Тя започна да се съблича на светлината от една свещ. Нощта бе топла и в спалнята не гореше камина. Пенелопа развърза панделката на роклята си, събу копринените си пантофи и седна пред огледалото, за да разреши косите си. Внезапно го видя — познатия правоъгълен лист хартия с червен печат.
Когато го докосна, й се стори, че сърцето й ще се пръсне. Нима вече имаше вести за Тайлър? Или някакви други новини?
Тя разчупи печата, а пред смаяните й очи се разкриха думи, в които отначало не откри никакъв смисъл.
Голямата зала. Сега.
Без дори да нахлузи пантофите си, Пенелопа изскочи от спалнята със свещ в едната ръка. Тихо изтича по коридора и почти прелетя надолу по стълбите.
Рядко влизаше в голямата зала. Това бе грамадно и студено помещение, което почти не използваха.
Босонога, Пенелопа пристъпи в огромния салон и остави свещта си върху една изящна масичка близо до входа. Централната част на залата бе празна, а дървеният под изглеждаше недокоснат от човешки крак. Само проникващата през драпериите на високите прозорци лунна светлина огряваше това самотно и забравено място, населено с неясни сенки. Балната зала предоставяше множества места, където човек можеше да се скрие.
— Има ли някой? — тихо попита Пенелопа, за да привлече вниманието на Синьото острие, ако той наистина бе тук. След това с плахи стъпки стигна до центъра на помещението. Обляна от лунната светлина и напълно сама, тя внезапно изпита страх.
— Вие дойдохте — шепотът проехтя от далечния край на залата и, противно на волята си, Пенелопа се извърна, взирайки се в тъмнината. Той стоеше, наклонил глава към гърдите си и всичко, което се виждаше от него, бе дългата му черна сянка.
— Да — отвърна Пенелопа.
— Обърнете се.
Тя се поколеба за миг, след което послушно обърна гръб на тайнствения непознат.
— Новини за Тайлър ли ми носите?
Пенелопа инстинктивно усети, че той се бе приближил.
— Не — топлият му дъх погали шията й, от което гърбът й настръхна от възбуда.
— Решили сте да приемете помощта ми?
Настъпи кратка пауза, преди той да отговори. Когато сложи ръцете си върху раменете й, тя едва не подскочи от изненада.
— Не — отново прошепна мъжът.
Сърцето й биеше така силно, че Пенелопа се уплаши да не би ударите му да събудят всички в къщата.
— Тогава защо ме повикахте?
Пръстите му бавно, но уверено запълзяха надолу по ръката й.
— Исках да ви видя отново. Миналата нощ ни прекъснаха, а аз имам да ви казвам толкова много неща.
— О!
Непознатият свойски обхвана кръста й със силните си, но нежни ръце. Тя трябваше да избяга, да извика… но не стори нищо.
— Мислих за вас цяла нощ и дори не можах да заспя — Лицето му бе така близо, че младата жена усещаше дъха му по шията си. — А когато най-сетне заспах, ви сънувах. Да ви разкажа ли съня си, Пенелопа?
— Не. — Отговорът й бе толкова тих, че тя не бе сигурна дали непознатият я е чул, но не намери сили да го повтори.
— А вие сънувахте ли ме? — настоятелно попита той. — Колко прекрасно би било, двамата с вас в отделни легла, но в един сън…
— Не — отвърна тя, този път по-решително. — Господине, изглежда, не сте разбрали правилно чувствата ми към вас. Аз се възхищавам от личността и от идеите ви, но… но съм омъжена.
Макс се усмихна, заравяйки лице в косите й. Тя ухаеше така хубаво и се държеше достойно, като отговаряше на въпросите му съвсем благоприлично.
Но не си тръгваше.
— Омъжените жени са най-добрите любовници — каза той, разгръщайки косата й, за да може да целуне изящната й шия. Пенелопа не помръдваше. — Тъй като съпругът ви често отсъства, не може да не ви е хрумвало да си намерите любовник.
— Това не е вярно! — Пенелопа се опита да избяга, но той я държеше здраво.
— Може би трябва да помислите върху предложението ми.
— Господине, сигурно не сте ме разбрали правилно.
— Ами ако ви кажа, че съм спасил Тайлър и възнамерявам да го освободя, но… само при едно условие? — Тя замря в ръцете му и дълбоко си пое въздух. — Само една нощ в леглото ви, Пенелопа. Толкова много ли искам от вас?
— Да.
— Дори ако цената е животът на брат ви?
Тя дълго мълча, без да помръдне.
— Не ме принуждавайте да взимам това решение — отвърна най-сетне тя.
— Няма — увери я Макс. — Но аз зная какво чувствате към мен и какво искате от мен и мислех… ще ви бъде по-лесно да се решите, ако почувствате, че нямате друг избор.