В полумрака на стаята тя го взе за родилен белег или синина, но след като го разгледа по-отблизо, разбра, че се е излъгала.
Никога преди това не бе виждала татуировка, макар да бе чела за този разпространен сред някои екзотични народи обичай, неотдавна излязъл на мода и в Лондон. Такъв, какъвто го познаваше, не й бе трудно да си представи благоприличния Максимилиан Бродерик, който в знак на протест срещу баща си се сдобива с татуировка — разбира се, на място, където никой не можеше да я види.
Пенелопа се усмихна и се наведе, за да разгледа по-отблизо тайнствената татуировка. Имаше формата на кинжал, син кинжал с извито острие… Синьо острие. Усмивката изчезна от лицето на младата жена.
Синьото острие!
Всичко си идваше по местата. Пенелопа се почувства същинска глупачка. Как бе възможно да не заподозре нищо? Очите, които вечно меняха цвета си — те бяха първата улика, — одухотвореността, прозираща изпод маската, зад която се криеше, и, разбира се, начинът, по който се бе настроил срещу нея след смъртта на Хет Лаури.
Максимилиан не й бе дал никакъв шанс да се защити. Бе я осъдил с чувство за непогрешимост, заключвайки я между стените на тази къща, сред които тя бе открила своя ад. Ето защо се бе променил напоследък. Пенелопа бе разкрила пред Синьото острие, че е невинна, и той й бе повярвал.
Това обаче явно не му бе достатъчно, за да й се довери напълно.
Сега младата жена разбра, защо бе почувствала непознатия мъж в градината толкова близък, мъжа с тъй нежни ръце и с глас, всяващ в сърцето й чувство на покой. Разбра и причината, поради която не се бе почувствала застрашена, когато непознатият се бе опитал да я съблазни. И усещането, че познава мъжа, шепнещ в тъмнината. Да, тя добре познаваше този мъж.
Пенелопа сви юмруци. Изпита непреодолимо желание да се нахвърли върху него, да го изкопчи от даряващия покой сън. Как смееше да претендира, че я обича, а да се държи толкова зле с нея? Как бе могъл с лека ръка да загърби всичко, което ги свързваше?
Безпомощно отпусна свитите си в юмруци длани.
Максимилиан изглеждаше толкова блед и неспокоен. Раната изсмукваше всичките му сили. Раната, получена докато се бе опитвал да убеди Виктор, че Пенелопа е изпълнила задачата си и да спаси Тайлър. Всичко, казано от нея за Синьото острие, бе истина. Той се бе проявил като благороден, смел и достоен мъж.
Но дори и да не бе такъв, тя навярно пак щеше да го обича.
Максимилиан обаче трябваше да плати за начина, по който се бе отнесъл с нея, за измамата и за недоверието.
Пенелопа безмълвно зави съпруга си, внимателно подпъхвайки сатенения юрган под топлото му тяло, и безмълвно му пожела лек и спокоен сън.
Той имаше нужда от него.
Мери лежеше, подпряна на лакът, и наблюдаваше спящия до нея мъж. Той бе великолепен. Силен и красив, мъжествен и нежен, идеалният любовник.
Миналата нощ Далтон се бе появил в стаята й, за да я вземе в обятията си и да я люби с непозната за нея страст. Това бе истинска любов, която бе нещо напълно различно от преживяното с Виктор. Сливането на двете им тела нямаше нищо общо с неприятното усещане от припряното проникване на Виктор в нея. С Далтон тя за първи път бе изживяла удоволствието, което Виктор й бе обещавал, без никога да я дари с него.
Мери отметна завивката от топлото му тяло. Боже, колко красив беше. Нима някога бе подозирала, че под ливреята на иконом може да се крие подобно тяло? Стегнати мускули, гъста руса коса, лице, излъчващо мъжественост и силна воля.
Неочаквано забеляза някакво петно точно под свивката на бедрото му и се наведе, за да го разгледа по-отблизо. Татуировка! Кой би помислил, че Далтон носеше татуировка?
Беше изображение на малък тъмносин кинжал с извито острие. Мери внезапно осъзна смисъла на своето откритие. Усмивката изчезна от лицето й.
Това не можеше да бъде истина. Тя отново се вгледа в красивото му лице. Далтон Арчър, икономът на Максимилиан, бе Синьото острие?
Всичко пасваше идеално. Още от самото начало бе забелязала, че той не прилича на обикновен иконом. Бе прекалено силен и самонадеян, прекалено страстен. Малката татуировка все още не бе достатъчно доказателство, че Далтон е Синьото острие, но Мери бе твърдо решена да узнае истината.