Виктор би дал всичко, за да получи главата му. Наистина всичко.
Макс напрегнато се взираше в бележката. Пенелопа бе изписала думите с красив, плавен почерк.
Чакай ме в къщата на чичо. Вторник вечер по обичайното време. Ще бъда на втория етаж.
Бележката не бе подписана, но Пенелопа я бе дала на Хелън, а след това чрез Джон малкият бял лист бе стигнал до Макс.
Но защо Пенелопа настояваше да се срещнат в празната къща на чичо й? Макс подозрително присви очи.
Тайлър щеше да бъде спасен след броени часове. Луис бе открил момчето на един кораб в пристанището. Спасяването му бе трудно, но не и невъзможно. Веднага щом научеше, че момчето е невредимо и на сигурно място в Сайпръс Кросроудс, Макс възнамеряваше да разкрие пред Пенелопа всичките си тайни. Щеше да й се извини, но и да настоява за обяснение защо бе решила да иска среща с непознат мъж, който съвсем недвусмислено бе демонстрирал намеренията си към нея.
Макс бе така вглъбен в мислите си, че не чу стъпките й. Пенелопа рядко си позволяваше да влиза в кабинета му, но днес самоуверено пристъпи вътре. На красивото й лице грееше усмивка.
— Не те безпокоя, надявам се — весело рече тя.
— Разбира се, че не, скъпа — отвърна Макс и пусна бележката в джоба си.
Тя пристъпи напред, дарявайки го ненадейно с кратка целувка по бузата.
— Много си весела днес — мрачно забеляза той.
— Така ли мислиш? — отвърна съпругата му, отдръпвайки се от писалището. — Не бях забелязала.
Лицето й наистина сияеше от щастие.
— Ужасно мразя да прекъсвам работата ти — стеснително рече Пенелопа, — но реших да отпътувам за празниците. Зная, че няма да имаш нищо против и просто исках да те уведомя за заминаването си.
— Заминаването ти?
— Реших за известно време да погостувам на чичо Уилям, ако, разбира се, не възразяваш.
— Защо да възразявам? — меко отвърна Макс.
— Възнамерявам да отсъствам само няколко седмици — невинно рече Пенелопа. — Месец или два.
— Разбирам.
— Чичо Уилям ми липсва много — жално добави тя.
— Наистина ли?
— Да. Помислих си, че е най-добре да замина в петък. — Младата жена гледаше през прозореца на кабинета му точно към мястото, където вече два пъти се бе срещала със Синьото острие.
— Ще наредя на Луис и Гарик да те придружат.
Тя се обърна към него и го дари с непроницаема усмивка.
— О, няма да има нужда. Предпочетох да наема охрана, вместо да ангажирам хората ти.
— Колко разумно — измърмори Макс.
— Толкова си мил — възкликна Пенелопа. — Знаех си, че няма да имаш нищо против.
Тя го дари с още една целувка и излезе от стаята. Съпругата му явно възнамеряваше да избяга със Синьото Острие.
За първи път от месеци Пенелопа спа спокойно и непробудно чак до сутринта.
Вечерта бе очаквала Максимилиан в стаята си, но той явно не искаше съпругата му да види огнестрелната рана на хълбока му. Очевидно все още не можеше да намери сили да разбули тайната си пред нея.
Пенелопа доста се забавляваше от факта, че съпругът й я ревнуваше от самия себе си. Бе забелязала, че когато му съобщи за заминаването си, той едва успя да овладее гнева си. По време на вечерята пък бе почервенял от ярост, гледайки я да отпива от виното си със замечтана усмивка.
Какво можеше да й каже? Нищо. Макс не желаеше да влиза в конфликт с нея, не и преди утрешната вечер.
Пенелопа седеше пред огледалото, когато внезапно забеляза оставената върху тоалетната масичка бележка. Познатата скъпа хартия с червен печат. Дали самият той не се бе промъкнал в спалнята й, докато е спала?
С треперещи ръце Пенелопа разчупи печата и отвори писмото. Веднага позна почерка и малкия син кинжал вместо подпис.
Той е спасен.
Пенелопа въздъхна с облекчение. Тайлър бе спасен и сега се намираше на някое безопасно, избрано от Максимилиан място.
Броя часовете до нашата среща.
Само ако знаеше каква изненада му бе подготвила! Максимилиан със сигурност си я заслужаваше.
Това бе цялото съдържание на бележката. Пенелопа взе един лист от своята хартия и започна да пише послание до съпруга си.
Приемете вечната ми благодарност — старателно написа тя. Това бе самата истина._ В сърцето ми винаги ще има място единствено за вас._ Също истина. Утре вечер, любов моя.
Пенелопа прочете бележката и реши, че е прекалено предизвикателна. За нищо на света не искаше да уплаши бедния Максимилиан! Това само щеше да помрачи удоволствието от играта й. Младата жена въздъхна и сгъна бележката, поставяйки я върху двете писма на Синьото острие. После ги привърза с червена панделка и ги постави в най-горното чекмедже на тоалетната си масичка.