Господин Лаури се втурна да поздрави късния гостенин с детинско въодушевление, от което на Пенелопа й се пригади. Хариет Лаури, вечният еталон за благоприличие и добър вкус, изпрати превзета целувка на красивия мъж, който й се усмихна с видимо усилие и пое предложената от господин Лаури длан.
Ето кое караше хората непрестанно да обсъждат Максимилиан Бродерик. Въпреки целия порой от думи по негов адрес, Мери бе пропуснала да спомене, че той е фукльо, облечено в коприна конте, което се кичи с повече дантела от всяка жена в залата.
Преди Пенелопа отново да насочи вниманието си към чичо си, Виктор и смущаващото подозрение, че те двамата крояха планове за женитбата й с Чадуик, най-младият син на семейство Лаури, Хет, я покани на танц.
Онова, което се случваше, бе по-отвратително от мисия в Индия, по-досадно и от най-дългата обсада и със сигурност по-пагубно и от най-буреносната нощ в морето или дори от Черната дупка в Калкута.
Макс се усмихна на опитващата се да привлече вниманието му жена — малка червенокоса красавица, която не спираше да говори, дори само за да си поеме дъх. Бе от онези досадни жени, които той презираше повече от всичко и които не преставаха да бъбрят, без изобщо да ги е грижа какво излиза от прекрасните им уста. Твърде бе вероятно в красивата й глава да няма никаква друга мисъл, освен за къдриците на косата й, роклята и музиката, звучаща в ушите й. В момента светът й, изглежда, не надхвърляше рамките на салона на семейство Лаури.
От Мери Сетън би излязла подходяща съпруга за мъжа, за когото Максимилиан опитваше да се представи.
Още не бе имал възможност да се добере до Виктор Чадуик. Потънал в разговори, той, изглежда, бе нещо като център на наобиколилата го глутница лоялисти, която в един момент, докато Макс танцуваше и флиртуваше, бе започнала да се разпръсва. Максимилиан никъде не бе видял губернатора.
Досега не бе научил нищо, което можеше да им бъде от полза. Разговорите бяха тривиални и отегчителни — нищо повече от разпалено разискване на всекидневните клюки. Нито думичка, която да послужи на Синьото острие. Макс се опитваше да прикрие разочарованието си, но и това никак не бе лесно. Все пак ужасната вечер не бе напълно изгубена.
Мери Сетън продължаваше да бъбри, а той да се усмихва, водейки я по дансинга така, че да успее да долови по някоя думичка от носещите се наоколо разговори. През повечето време до ушите му достигаше безобидно дърдорене, клюки и незначителни реплики. Шушукането за политика изпълваше стаята, но множеството се състоеше предимно от лоялисти и навярно тази вечер никой нямаше да завърже истински спор.
През рамото на Мери Сетън Максимилиан забеляза, че Чадуик го наблюдава. До него имаше някаква жена, но Макс не й обърна внимание. Той улови погледа на Чадуик и вяло вдигна ръка за поздрав.
Приказливата госпожица Сетън хвърли поглед през рамо, за да види кой бе привлякъл вниманието на кавалера й. Усмивката й помръкна за миг и почти веднага отново изгря на красивото й лице.
Очите на Чадуик тази вечер изглеждаха по-искрящи от друг път. Изглежда този загадъчен мъж се бе уморил да поддържа обичайния си суров вид. Когато се приближиха към члена на Губернаторския съвет, ги лъхна силна миризма на ром.
— Пенелопа, скъпа — каза Мери, докосвайки с ръка рамото на танцуващата с Чадуик жена. — Къде се криеш цяла вечер? Господин Бродерик — продължи тя със странна интонация, без да дочака отговора на въпроса си, — това е моята братовчедка, госпожица Пенелопа Сетън.
Макс се усмихна сдържано, подразнен от факта, че е принуден да отклони вниманието си от Чадуик, когото съсредоточено бе наблюдавал през цялото време.
Когато премести поглед към жената до Чадуик, сърцето му за миг спря. През цялата вечер бе танцувал с красиви жени, но никоя не можеше да се сравни с това приказно видение. С тъмните си очи, деликатни черти и царствено държание, тя се открояваше от всички останали жени в залата. Лицето й бе спокойно и ведро, а формите — съвършени. Усмивката застина на устните му и след малко от нея не бе останала и следа. За един кратък миг очите му срещнаха нейните и маската, зад която се бе крил, се пропука.
— За мен е удоволствие, госпожице Сетън.
Когато младият мъж пое ръката й и притисна устни към нея, Пенелопа изпита раздразнение. Тя изрази досадата си с присвиване на чувствените си устни, а очите й гневно стрелнаха непознатия. Макс ни най-малко не се смути от видимото неблагоразположение на младата жена и задържа студените й, деликатни пръсти много по-дълго, отколкото позволяваше приличието.