Тайлър бе в безопасност.
Утре вечер тя щеше да си върне съпруга. Веднъж и завинаги.
22
Мери не можа да устои на изкушението. Далтон и останалите прислужници бяха ангажирани с приготвянето и сервирането на вечерята или с грижи около конете. Максимилиан и Пенелопа бяха толкова обсебени от заниманията си — той в кабинета, а братовчедка й в салона си, — че Мери се питаше дали изобщо нещо бе способно да ги извади от необичайния им унес.
И тя тихо се запромъква към третия етаж.
Далтон Арчър, иконом през деня, Синьото острие нощем. Нима бе възможно? Тръпки полазиха по гърба й само при мисълта, че това можеше да се окаже истина. Мери бе забелязала, че Далтон не приличаше на никой от мъжете, които познаваше. Силен и смел, природно интелигентен и с чувство за чест и достойнство.
Въпреки лоялистките си убеждения тя, подобно на всички останали в Чарлстаун, бе очарована от историите за тайнствения мъж, известен като Синьото острие. Нямаше човек, който да не се възхищаваше на смелостта на този почти легендарен герой.
Мери не бе сигурна коя е стаята на Далтон, но можеше да разпознае вещите му. Тя успяваше да чете мислите му и предугаждаше всяко негово действие.
Младата жена внимателно открехна първата врата до стълбите. Пред погледа й се разкри малка, но изискано подредена и чиста стая. Прислугата на Максимилиан изглежда си живееше доста добре. Слугите от плантацията живееха в скромни стаи с ниски тавани, тесни койки и голи подове, а робите направо мизерстваха. Тази стая обаче не отстъпваше по разкош на нейната.
Мери скоро разбра, че се намира не в стаята на Далтон, а на Бек. Върху махагоновия стол бе хвърлена престилка, а на масичката лежеше лист със седмичното меню. Дотук — нищо необичайно.
Мери напусна стаята също така тихо, както бе влязла, и се вмъкна в следващата.
Това определено не бе спалнята на Далтон. На пода се въргаляха чифт миризливи ботуши, а върху скъпия килим откри няколко сламки. И понеже Флетчър живееше в конюшнята, Мери реши, че се намира в стаята на Луис Търнър.
Тъй като нямаше време за губене, тя се насочи към следващата, трета врата.
Веднага позна стаята на Далтон. Усети присъствието му, преди още да бе зърнала внимателно сгънатата върху скрина до леглото ливрея. На лицето й трепна усмивка, когато погали завивките му. Тук той бе мечтал за нея и навярно я бе сънувал.
Сега обаче Мери не можеше да позволи на романтичните спомени да замъглят съзнанието й. Тя бе тук с определена цел. Младата жена се приближи към писалището и отвори най-горното чекмедже. Единствената вещ вътре бе лъскав пистолет. Наличието му все още не доказваше нищо, макар Мери да се съмняваше, че много икономи притежават оръжие.
Върху самото писалище нямаше нищо, затова тя насочи вниманието си към огромния скрин. Ето къде би скрила компрометиращите предмети, ако бе на мястото на Синьото острие. Тя подържа ливреята в ръцете, вдишвайки мириса на Далтон, който я накара да се замечтае за миг.
След това остави ливреята на пода в краката си и отвори скрина. Пред очите й бе доказателството, което търсеше.
Сива перука, дрипаво палто и чифт стари панталони — една от маскировките на Синьото Острие. Мери ги извади, за да потърси още улики. Очите й се разшириха от изумление. Вече разполагаше с най-безспорното доказателство, което човек можеше да си представи — ножове като татуирания върху бедрото на Далтон. Дръжките им бяха дървени, оцветени в тъмносин, мастилен цвят, с гравирано върху тях индигово дърво.
Мери взе един от ножовете, за да го разгледа по-отблизо. Остриетата им бяха различни по дължина и форма. Някои — закривени, а други — прави. Едните — къси и широки, други пък — дълги и тесни. За миг гледката заплени младата жена.
Изненадващо за самата нея, тя не се почувства обидена на Далтон, че не й бе поверил тайната си. Той трябваше да бъде внимателен и предпазлив. Не биваше да се доверява никому.
Мери почувства силно желание Далтон да се довери на нея. Не бе сторила нищо, с което да заслужи недоверието му, нищо. Тя го обичаше и го чувстваше по-близък от всеки друг на този свят и ако той споделеше с нея всичките си тайни, това би я направило истински щастлива.
Мери върна ножа и останалите вещи на местата им, уверявайки се, че са поставени точно както ги бе намерила. Затвори скрина и постави ливреята отгоре. На лицето й все още грееше усмивка.
Макс завърза коня си за един стълб близо до вратите на къщата на Уилям Сетън. Всичко наоколо тънеше в мрак, а самата къща изглеждаше злокобно.