Защо ли съпругата му я бе избрала за срещата си със Синьото острие? Навярно бе търсила усамотение, което да й позволи истинска интимност.
Макс бутна вратата и прекрачи прага на бившия дом на съпругата си. Къщата бе доста по-семпла от неговата. Стаите бяха квадратни, а мебелите изглеждаха съвсем обикновени и имаха изчистени форми.
Въпреки мрака Макс с лекота се придвижи до стълбището. Дискретната светлина от втория етаж му подсказа къде го очакваше Пенелопа.
След като преди няколко часа бяха вечеряли заедно, тя се бе „оттеглила“ в стаята си. Как ли бе стигнала до къщата на чичо си?
Максимилиан безшумно се заизкачва нагоре по стълбите. Ако не й позволеше да се приближи прекалено, Пенелопа не би могла да го разпознае под черната перука и голямото черно палто с подплънки. Зърнеше ли обаче лицето му отблизо, веднага щеше да узнае истината.
Вече не го бе грижа.
Светлината идваше от стаята в края на коридора. Вратата бе открехната.
Макс пристъпи безшумно и влезе. Пенелопа стоеше до прозореца с гръб към него. Носеше тъмнозелената си наметка. Бе спуснала качулката над разпилените си коси и Макс не можеше да види лицето й. Когато я зърна, сърцето му едва не спря от вълнение.
Не бе разбрал, че е усетила присъствието му, затова, когато го заговори, той почти подскочи от изненада.
— Значи все пак дойдохте.
— Нима сте допускала, че може да не дойда? — попита той и предпазливо пристъпи към центъра на стаята.
Сега Пенелопа бавно се обърна към него и Макс се приготви за двубоя на своя живот.
Тя също бе добре подготвена за срещата си с тайнственото Синьо острие. Върху очите си бе завързала познатия му жълт шал. Колебливо пристъпи към леглото. Свали качулката си, а разкошните й кафяви коси плиснаха върху зеленото наметало.
— Какво искате от мен? — с дрезгав глас попита той. Усмивката й беше толкова ослепителна, че Макс едва успя да си поеме дъх.
— Нима не разбирате, защо сме тук? Дори след последната ни среща…
— Не.
Пенелопа пристъпи крачка напред.
— Моля, говорете — каза тя, търсейки го слепешком, — за да мога да ви открия.
— Госпожо Бродерик — мрачно рече Макс.
— Пенелопа — поправи го тя и направи още една крачка към него.
— Пенелопа.
Това бе достатъчно. Застанала пред него, тя докосна с пръсти гърдите му.
— Отведете ме с вас — прошепна младата жена. — За няколко дена… не, завинаги.
Като че се сбъдваше най-страшният му кошмар.
— Това е невъзможно.
— Последния път, изглежда, не мислехте така. Молехте ме да тръгна с вас. — Пръстите й леко галеха гърдите под ленената му риза. — Кое ви накара да промените намеренията си само за един ден? — Нежното й невинно лице бе обърнато към неговото. Очите й бяха завързани с жълтия шал, но изкусителните й устни го подканяха да я целуне. — Не ме ли харесвате вече?
— Разбира се, че ви харесвам, но… но, както сама казахте, вие сте омъжена.
Колко щеше да трае всичко това? Той нямаше сили да й се съпротивлява още дълго. Усмивката изчезна от лицето й.
— Омъжена съм, да, но съпругът ми не ме обича.
Как бе възможно да се съмнява в любовта му? Макс затвори очи. Нали бе направил всичко възможно, за да докаже на нея, а и на себе си, точно обратното?
— Не можете да бъдете сигурна, че той…
— Не желая да говорим за него — прошепна Пенелопа с дрезгав глас. — Нека говорим за нас. Можете ли да усетите любовта във въздуха наоколо? Любовта, която кара сърцето ми да бие тъй силно. Опитах се да ви забравя, но след последната ни среща непрестанно мисля за вас. Миналата нощ се почувствах толкова самотна, че пожелах да сте до мен в леглото ми. Реших да не бъда страхливка и да сторя онова, което искам повече от всичко.
Макс едва не се задави.
— Госпожо Бродерик, това е недопустимо… — превзето каза той.
Ръцете й спряха на кръста му.
— Аз дори не зная името ти — каза тя, сякаш, без да го чува, а усмивката отново се възцари на лицето й. — Но това ми харесва.
— Пенелопа… — Ръката й отново се заизкачва нагоре, търсейки устните му. Дали щеше да го разпознае? Колко ли шокирана щеше да остане, научавайки истината? Очевидно, тя все още не подозираше нищо, защото продължа ваше да гали лицето и изкуствените му коси.
— Кажи ми, че не ме желаеш.
— Аз не… аз не те желая — рече Макс с дрезгав глас. Пръстите й сега обхванаха болезнено набъбналата му под грубия брич мъжественост.
— Лъжеш, скъпи — тихо рече тя и, като се надигна на пръсти, впи устни в неговите.
В целувката й нямаше и следа от невинност. Езикът й дръзко се провря между устните му.