Макс не разбираше смисъла на тази игра, но тялото му искаше тя да продължи вечно.
Поддавайки се на непреодолимото си желание, той я прегърна и я целуна с такава страст, че Пенелопа едва успя да си поеме дъх… и да простене от удоволствие. Тя бе толкова отзивчива в обятията му!
Макс се усмихна. Може би трябваше малко да я сплаши, за да поохлади страстта й. Какво си въобразяваше тя? Далеч от дома си, с непознат мъж, който при това съвсем недвусмислено бе демонстрирал намеренията си. Той реши да я целуне и да пъхне ръка под полите й, за да й даде урок.
Пенелопа дори и не понечи да му окаже съпротива. Тя хвърли наметалото си на пода, оставайки по семпла рокля с висока талия и разпилени върху гърба и раменете коси.
След миг вече разкопчаваше корсажа си с треперещи пръсти. Когато приключи с копчетата, Пенелопа го свали грациозно, освобождавайки набъбналите си под прозрачната дантелена риза гърди. Макс гледаше занемял как невярната му съпруга остава пред него само по фуста и риза.
— Вие не съзнавате какво правите — каза най-сетне той.
— Напротив.
— Съпругът ви…
— Не ме обича — прекъсна го рязко тя. — Защо продължавате да говорите за него? Той ме е лъгал безброй пъти, отхвърляше опитите ми за сближаване… Нима му дължа вярност?
— Може би е имал причина да се държи така — каза Макс, докато Пенелопа смъкваше жакета от раменете му.
— Вие женен ли сте? — небрежно попита тя.
— Да — отвърна Макс, питайки се каква ли ще бъде реакцията й. Тя спря за миг, а сетне бавно и ловко продължи да го съблича.
— Обичате ли я? — попита отново тя, пъхвайки ръка в панталоните му.
— Много.
Пръстите й го влудяваха.
— Признавали ли сте й някога чувствата си?
Той дишаше все по-трудно и едва се сдържаше да не хвърли съпругата си върху леглото.
— Само веднъж — призна Макс. — Много отдавна.
Пенелопа притисна лице към гърдите му и се усмихна.
Според плана сега трябваше да му разкрие, че знае истината. Тя обаче неимоверно се наслаждаваше на тази игра и не желаеше да спира.
А и трябваше да си признае, че ситуацията й действаше изключително възбуждащо. Тялото й се бе сгорещило, а кръвта й кипеше във вените. Пенелопа желаеше Максимилиан така силно, както никога досега.
Тя съвсем ясно усети мига, в който съпругът й се предаде, и се остави изцяло във властта й. Той ловко свали бельото й и започна да гали нажежената й кожа. Зърната й се втвърдиха под пръстите му.
Пенелопа жадуваше за милувките му. Копнееше да ги усеща върху устните и гърдите, върху болезнено чувствителните си слабини. Той предусещаше и откликваше на всичките й желания. Целуваше я страстно, а устните му изтръгваха стонове от гърдите й. Пръстите му играеха с набъбналите й зърна и сякаш разпръскваха енергия по цялото й тяло. Внезапно те се впиха между бедрата й и не прекратиха влудяващия си танц, докато Пенелопа не почувства, че се разтапя в ръцете му.
Максимилиан не й позволи да стигне до края, отдръпвайки се с думите:
— Не още.
Той я отнесе до леглото, където бавно събу обувките и чорапите й, обсипвайки с целувки изящните й глезени. След това устните му бавно изминаха дългия път до гърдите й.
Пенелопа чу ботушите му да изтрополяват на пода, сетне долови шумоленето на дрехите му и най-сетне го усети върху себе си. Голите им тела се притиснаха жадно, а краката им инстинктивно се сплетоха.
Тя го желаеше толкова силно, че за миг забрави всичко останало.
Преди това обаче трябваше да завърши започнатото.
— Чакай — задъхано прошепна Пенелопа точно когато Макс се канеше да проникне в нея.
— Точно сега ли избра да се откажеш? — с рязък тон попита той. — За Бога, жено…
— Не ме попита — каза тя.
— Какво не съм те попитал? — нетърпеливо рече той, задъхвайки се.
— Дали обичам съпруга си.
Макс замря.
— Мисля, че поведението ти говори достатъчно красноречиво.
— Попитай ме — настоя Пенелопа.
Той се поколеба. Всяко мускулче от тялото му бе изопнато до скъсване.
— Обичате ли съпруга си, госпожо Бродерик?
— Да — прошепна тя. — Обичам мъжа си с цялата си душа. — Пенелопа протегна ръка, за да смъкне грубата перука от главата на съпруга си. След миг пръстите й потънаха в русите му коси. — Обичам те, Максимилиан.
Той свали шала, закриващ очите й, за да може да надникне в тях. Свещта осветяваше лицето му — строгата извивка на устните, хамелеонските очи, стиснатата челюст и аристократичния нос.
— Ти си знаела? — произнесе Макс с такова облекчение в гласа, че за миг Пенелопа изпита угризение за измамата, с която си бе послужила.
Тя отново зарови пръсти в косите му.
— Разбира се, че знаех. Скъпи, та нима бих могла да пожелая друг мъж освен теб?