При тези думи Макс страстно я целуна и бавно проникна в нея. Пенелопа откликна бързо, стягайки и отпускайки мускулите на таза си, люлеейки тялото си в синхрон с неговото. Удоволствието я завладя напълно и тя все по-силно люлееше таза си, докато Максимилиан проникваше все по-дълбоко в нея.
Удоволствието нарастваше лавинообразно, повличайки цялото й същество към непознати досега дълбини на собствената й чувственост.
— Отвори очи — нареди й Максимилиан и тя му се подчини без миг колебание. — Искам да ме гледаш, докато те любя.
Погледът й остана прикован към лицето му, докато вълните на удоволствието не станаха така интензивни, че Пенелопа не можа да сдържи напиращия в гърлото й вик.
Максимилиан се изви над нея и също простена, сетне я затисна с тялото си, сякаш да я скрие от целия свят.
— По много изкусен начин ми плати за всичките беди, които съм ти причинил — прошепна Макс в ухото й.
Пенелопа се засмя и обгърна раменете му с ръце.
— Съмнявам се, че е така…
Той се повдигна на лакти и впери поглед в лицето й:
— Съмняваш се? Знаеш ли как се чувствах, виждайки те да съблазняваш друг мъж?
— Но аз не съм съблазнявала другиго — понечи да се защити Пенелопа.
— Още в мига, в който пристъпвах прага на тази стая, вече си знаела какво ще ми причиниш.
— Ами предишната нощ? — незабавно отвърна тя. — Искаше да ме изпиташ, нали?
— Изглеждаше доста хлътнала по чужд мъж — заотстъпва той. — Какво трябваше да си помисля, гледайки те да рониш сълзи за един непознат, без дори да помислиш да споделиш мъката си с мен?
Пенелопа го дари с целувка на облекчение и въздъхна — уморена, но щастлива.
— Нека сключим договор — предложи тя — Ако ти не ме лъжеш повече, и аз няма да го правя.
Той се поколеба, преди да й отговори.
— Няма да ти казвам неща, които биха могли да те изложат на опасност. Има въпроси, свързани с Лигата, които не бива да споделям с теб.
— В такъв случай — предложи тя — не бих ти се разсърдила, ако запазиш нещо за себе си. В брака ни обаче и в нашия личен живот, няма да понеса нито една лъжа повече.
— Съгласен съм.
— Максимилиан — каза тя, прегръщайки го още по-силно, — наистина ли ме обичаш?
Той й се усмихна непринудено и в този миг й заприлича повече на Синьото острие, отколкото на Максимилиан Бродерик.
— Да, обичам те с цялата си душа.
Макс проникна в нея, а тялото й отново се пробуди за любов. Пенелопа осъзна, че не познава съпруга си. Аристократът Максимилиан Бродерик или опасното Синьо острие, той винаги щеше да бъде загадка за нея. Тя навярно никога нямаше да успее да вникне в истинската същност на човека, за когото се бе омъжила.
23
Рано на другата сутрин двамата напуснаха къщата на Уилям Сетън. Пенелопа седеше върху седлото пред Макс, взирайки се замечтано във величествения изгрев пред тях. Ето как си бе представяла рая.
— Кога ще ме заведеш при Тайлър? — сънено попита тя. — Зная, че първо имаме нужда от почивка, но нямам търпение да го видя.
— Не можем да отидем при него — уморено рече той. Бяха прекарали цялата нощ в любовни игри, смях и шеговити препирни.
Пенелопа обърна глава към него.
— Но защо отказваш да ме заведеш при Тайлър? Той е мой брат и аз настоявам…
— Не — прекъсна я Макс нежно. — Ще бъде прекалено опасно за теб да знаеш местонахождението му.
— Прекалено опасно! Но това е нелепо.
Миналата нощ бе обещала да не очаква от Макс да й разкрива тайни, които биха могли да изложат на опасност нея или някой от хората, приели да се грижат за Тайлър. В действителност обаче й бе трудно да спази обещанието си.
— Не вярваш ли, че е добре?
Пенелопа мълчеше, сгушена в него.
— Не съм го виждала толкова отдавна.
— Не можеш ли да ми се довериш?
Тя се замисли, преди да отговори:
— Сега не можеш да разбереш тревогата ми, страха, че се е случило най-лошото. Един ден, когато се родят децата ни, навярно ще ме разбереш.
Макс се усмихна неволно.
— Искам да имаме много деца — каза нежно той. — Мислиш ли, че вече може да си… че може би ние…
Пенелопа го прекъсна припряно:
— Може би. Бих искала първото ни дете да е момче, а след това да имаме и момиче.
В съзнанието му изникна образът й — тя носеше в утробата си детето му, а около нея се смееха щастливо останалите им деца. Макс за пръв път успя ясно да си представи бъдещето и сърцето му заби развълнувано.
— Мисля, че бащинството ще ми хареса — замислено рече той.
Когато наближиха имението Бродерик, Пенелопа го прегърна и се вгледа в очите му. На лицето й изгря усмивка.