Сам Далтон й бе дал последния урок, унизявайки я много повече, отколкото Виктор някога.
— Тогава защо си тук?
Тя му показа четирите писма, все още завързани с червената панделка.
— Твоята скъпа Пенелопа има извънбрачна връзка.
Мери размаха писмата пред носа му.
— Изненадан съм, но какво общо има това с мен?
Мери предвкусваше тъй дългоочаквания миг. Мига, в който щеше да накаже Пенелопа. Тя не можеше да каже на Виктор, че Далтон Арчър е Синьото острие. Това много бързо щеше да сложи край на всичко. Планът, който бе намислила, със сигурност щеше да се хареса на Виктор.
— Какво е наказанието за прелюбодеяние?
— Може да бъде и смърт — тихо каза Виктор, все още смутен от поведението на Мери, — но досега никой не е бил наказван със смърт за подобно нещо. Само глоби и бичуване с камшик при повторно престъпление.
— Нещо трябва да се направи. Мисля, че Пенелопа се е омъжила за горкия Максимилиан единствено заради парите му — заяви тя.
— Не се учудвам да чуя това — строго рече Виктор. Изглежда, фактът, че Пенелопа го бе пренебрегнала, все още нараняваше самолюбието му.
Мери вече не се вълнуваше от чувствата на Виктор. Гласът й остана все така равен и студен:
— Те дори рядко разговарят. Всеки има свой собствен живот. — Мери въздъхна. — Нищо чудно, че бедната Пенелопа се е принудила да потърси близостта на друг мъж.
— Все още не разбирам защо ми разказваш всичко това — нетърпеливо попита Виктор.
Мери се усмихна и пристъпи още една крачка напред. Внезапно в душата й се прокрадна страх. Сега бе прекалено близо до Виктор. Той не помръдваше, но младата жена се опасяваше, че би могъл да я сграбчи със силните си ръце. Ако само я докоснеше, щеше да вика.
Умело прикривайки страха си, Мери продължаваше да се усмихва. Тя мълчеше драматично, наслаждавайки се на напрежението и любопитството, което бе разпалила у Виктор. Почувства внезапен прилив на сила от мисълта, че държеше съдбата на Пенелопа в ръцете си.
— Знаеш ли как се казва мъжът, с когото мами съпруга си?
— Синьото острие.
24
На вратата се почука тихо, но настойчиво и след като се поколеба няколко мига, Макс стана от леглото, в което кротко спеше Пенелопа.
— Казах — ядосано рече той през едва-едва открехнатата врата, — че ако някой ни безпокои, няма да отговарям за…
— … последствията — довърши изречението му Луис. — Флетчър ни предупреди, но тази работа не може да чака. Научихме, че Виктор Чадуик е арестувал Джеймс Терънс.
— Мъжа, който издава онзи седмичник?
— Същия. Обвинен е в клеветничество срещу краля в уводната си статия от последния брой миналата седмица.
Макс уморено потърка очи, все още неспособен да разсъждава ясно.
— Утре можем да…
— Тази вечер — прекъсна го Луис. — Терънс е на шестдесет и две години и е много болен. Няма да издържи дълго в затвора.
Макс нареди на Луис да събере всички в кабинета му, за да изработят план. Сам той запали една свещ и безшумно събра дрехите си от пода — тъмната риза и бричовете, изтърканите си ботуши, черното палто и кожените ръкавици.
Не искаше да буди Пенелопа. Сега тя повече от всякога се нуждаеше от почивка.
Не искаше обаче и да излиза, без да се сбогува с нея. Не можеше да допусне съпругата му отново да се събуди в празното легло и да се почувства изоставена — една грешка, която прекалено често бе допускал.
Напълно облечен, Макс седна на ръба на леглото и докосна рамото й с ръка. Тя се събуди веднага. Очите й се втренчиха в тъмните му дрехи и миг след това осъзна, че Синьото острие я напускаше.
Макс я целуна безмълвно.
Младата жена копнееше да му зададе толкова много въпроси, но не каза нищо, само нежно отвърна на целувката му.
Макс бе стигнал почти до вратата, когато Пенелопа намери сили да промълви:
— Пази се.
Гласът й щеше да звучи в съзнанието му през цялата нощ, щеше да му напомня да бъде внимателен, защото вече не бе сам. Имаше Пенелопа и малкия Хорацио, и Дейзи, и Фейт, и Джеймс, за които трябваше да се грижи.
Очакваха го прекрасни дни и вълшебни нощи. Очакваше го любовта, която отново бе открил.
Той посрещна с усмивка навъсените лица на приятелите си, които вече го очакваха в кабинета.
След като Максимилиан напусна стаята, Пенелопа не можа да заспи повече. Бе отпочинала от предишната нощ, а и тревогите не й даваха мира.
Къщата бе тиха. Останалите или още спяха, или бяха някъде навън. Подозираше, че някои от мъжете бяха със съпруга й.
Сега Пенелопа бе намерила обяснение на някои от странностите на прислугата. Тези мъже несъмнено членуваха в прочутата Лига на Синьото острие. Това обясняваше всичко — странните часове, в които излизаха, следобедния сън на Максимилиан.