Откакто съпругът й бе поел отговорност за безопасността на Тайлър, Пенелопа вече не се тревожеше толкова за брат си. Но къде бе сега Максимилиан? Не знаеше как да се избави от лошите предчувствия.
Тя стана от леглото, наметна халата на Максимилиан и отиде в спалнята си, където запали свещ и събра най-често употребяваните вещи. Сетне извади от скрина грижливо сгънатите си дрехи и ги нареди върху леглото.
Дните, в които бе спала разделена от съпруга си, бяха свършили. Щеше да направи място за дрехите си в неговия гардероб, а можеше и да премести там някои от своите мебели. Сега двамата с Максимилиан бяха истински съпрузи и тя не възнамеряваше да се отделя от него нито за минутка.
— Пенелопа? — колебливо рече Мери и влезе в стаята.
Пенелопа се усмихна лъчезарно на братовчедка си. Мери винаги влизаше, без да дочака отговор. Сега тя пристъпи в стаята и се насочи към леглото. Пенелопа продължи да подрежда дрехите си пред учудения поглед на младата жена.
— Заминаваш ли някъде? — рязко попита Мери.
Пенелопа се обърна, за да й разкаже за щастието си и за любовта, която изпитваше към съпруга си, но внезапно се вцепени.
В рамката на вратата, скръстил ръце на гърдите си, стоеше Виктор Чадуик.
Той бе приковал поглед върху нея. Пенелопа инстинктивно завърза халата около тялото си.
— Какво правиш тук? — настоя да узнае тя. Виктор постави показалец върху устните си.
— Нека пропуснем неприятната сцена и не будим останалите. Най-добре ще е веднага да ме последваш. Безшумно.
Той направи знак с ръка и отнякъде изникнаха двама войници, които мълчаливо застанаха до него.
— Не искаме никой да пострада.
Пенелопа нямаше представа кой бе останал в къщата. Може би Хелън, но тя спеше в доста отдалечена стая, за да ги чуе. Бек? Луис? Навярно всичките мъже, които спяха на третия етаж, сега бяха с Максимилиан. Очевидно не й оставаше друг избор, освен да се изправи сама срещу Виктор.
Дори да повикаше някого, вероятно войниците на Чадуик щяха да го убият, още преди да е разбрал какво става. Тя не можеше да позволи насилие в дома си.
— Какво искаш? — спокойно рече Пенелопа.
— Искам да дойдеш с мен — отвърна той и направи подканящ жест с ръка.
— Не — каза Пенелопа, макар да съзнаваше, че съпротивата й е безсмислена.
— Мери — с досада в гласа каза Виктор, — ще помогнеш ли на упоритата си братовчедка да се облече?
— Разбира се — покорно отвърна тя. — Ще ни оставиш ли?
Виктор кимна с глава и на излизане от стаята каза:
— Поставил съм войници под прозореца ви, госпожо Бродерик. Предлагам ви да проявите благоразумие и да побързате.
Когато вратата най-сетне се затвори зад него, Мери грабна една рокля от леглото и мълчаливо започна да събира бельо за Пенелопа.
— Мери?
— Изпълнявай онова, което ти нареди Виктор — изрече на един дъх братовчедка й.
— Не разбирам.
Мери сякаш обезумя.
— Не разбираш? Недей да се преструваш на невинна пред мен. Зная какво става в тази къща, а също и Виктор.
— Ти си му казала, нали? — обвинително рече Пенелопа. Тя все още не можеше да повярва, че са били предадени от собствената й братовчедка. — Значи си разбрала, а след това си отишла право при Виктор.
— Да. А сега се обличай.
— Защо?
Мери гневно присви очи:
— Как смееш да ми задаваш този въпрос? Ти, грешницата? Не ти, а аз трябва да попитам защо прелюбодействаш с престъпник.
Пенелопа едва се сдържа да не й отговори. За какво прелюбодействие говореше Мери?
— Аз първа ще кажа на съпруга ти — продължи братовчедка й, — че си се канела да избягаш с един разбойник, че си престъпила брачните си клетви, пускайки в леглото си Синьото острие. Какво ще си помисли бедният Максимилиан, когато научи?
Пенелопа затвори очи и въздъхна с облекчение. Мери не знаеше всичко. Максимилиан все още бе в безопасност и сега съдбата му бе в нейните ръце.
— И двете много добре знаем, че съпругът ми ме пренебрегва още от първия ден на сватбата ни. Кажи му, ако желаеш. Той само ще се радва да се отърве от мен — каза Пенелопа, а гласът й дори не трепна.
— И затова си решила да избягаш с него! — каза Мери, цялата трепереща от ярост.
— Да.
— Ти не го заслужаваш — изсъска Мери.
Пенелопа едва успяваше да запази самообладание.
— За Максимилиан ли говориш или за Синьото острие?
Мери хвърли пред Пенелопа дрехите, които бе избрала.
— Обличай се.
— Тази работа не ми харесва — промърмори Макс, влизайки ядосан в кабинета си.