— Господин Бродерик — хладно отвърна тя.
Мери Сетън отново започна да говори, но този път Макс напълно успя да игнорира дърдоренето й. Пискливият й глас потъна в съзнанието му и се превърна в едва доловимо жужене, преди напълно да изчезне. Чадуик се обърна към Мери Сетън със сдържана усмивка, давайки възможност на Макс още няколко мига открито да задържи поглед върху лицето на Пенелопа.
Тя дори не трепна. Не проговори и не извърна глава или очи, за да избегне пронизващия я поглед. Мили Боже, струваше му се, че би могъл да прекара остатъка от вечерта, изгубен в тези черни очи. Очи, в които сега бе изписано раздразнение, но зад досадата той откри още нещо. Макс видя нежност, интелигентност и изтънченост.
И най-вече — видя мир. Онзи мир, за който така дълго бе мечтал.
За щастие отнякъде изникна Хет Лаури, който покани Мери на танц. Появи се и някакъв дебел търговец, предложи на Чадуик чаша ром и след като угоднически му зададе някакъв въпрос, го отведе настрана. Сега Макс и Пенелопа бяха сами. Любезно, но решително, тя издърпа дланта си от пръстите му и след бегло кимване с глава го остави сам.
Той я последва.
Настигна я в преддверието и като я улови над лакътя, с едно ловко движение я дръпна в най-тесния и усамотен ъгъл на оскъдно осветената библиотека.
— Господин Бродерик! — Тонът й бе официален и звучеше възмутено, но Макс можеше да усети, че въпреки протестите си, тя бе настръхнала. Зад студената външност гореше огън, а учестеното дишане издаваше пламналата в гърдите й страст. Пенелопа Сетън не приличаше на жените, които Макс познаваше — нито по външност, нито по темперамент.
— Как смея? — прошепна той, закачливо довършвайки мисълта й.
— Да — меко отвърна Пенелопа. — Как смеете?
Младата жена стоеше, опряла гръб на стената, и не смееше да помръдне, макар че непознатият не я бе докоснал и дори не бе пристъпил по-близо, отколкото позволяваше приличието.
— Смея, защото има неща, които един мъж не може да тръби сред тълпа от непознати.
— Господин Бродерик…
Той продължи да говори, давайки си вид, че не я е чул, тъй като бе сигурен, че ако сега я пусне да си отиде, никога повече няма да има подобна възможност. Не биваше да допуска шансът да го подмине. Нямаше да позволи това.
— Мога да ви кажа, че сте най-красивата жена на света, но не се съмнявам, че сте чувала това и преди.
Тя не се усмихна, нито се смръщи. Лицето й запази онзи малко нетърпелив вид, който го караше да се чувства като непослушно дете. Макс не се остави да бъде разколебан.
— Затова ще се опитам за тези няколко откраднати мига, далеч от тълпата, да ви кажа, че ви обичам лудо.
Последните думи сякаш сами се изплъзнаха от устните му и което бе най-странно, бяха самата истина.
Изглежда, бе успял да я смути. Очите й заблестяха слисано, а устните й леко се разтвориха. Как ли щеше да реагира, ако Макс притиснеше устни към нейните? Щеше ли да изкрещи? Да припадне? Да отвърне на целувката му? А може би и трите.
— На какво си играете с мен, господин Бродерик?
— Това не е игра, госпожице Сетън — усмихнато отвърна Макс, — макар да си призная, минавам за човек, който предпочита да крие истината.
— Значи имате навика да се влюбвате светкавично? — предпазливо рече тя.
— Не съм в състояние да ви отговоря — чистосърдечно отвърна той, — никога преди не съм бил влюбен. Не зная колко дълго ще продължи. Зная само, че е доста необичайно и поразително усещане.
Поразително — това бе думата. Дори силно кроше в главата не би било в състояние да го замае толкова.
Тя закачливо го укори за неприличното държание, докосвайки ръкава му със скъпото си ветрило.
— Може би бъркате любовта с малко развалено месо във вечерята — развеселено рече младата жена, която все още гледаше на цялата тази история като на някаква игра.
— Не — със сериозен глас отвърна Макс. — Не ми вярвате, нали?
— Не.
Наистина не му вярваше. Чувстваше леко раздразнение. Може би дори малко се забавляваше, но това бе всичко. За разлика от нея Максимилиан гледаше на ситуацията необичайно сериозно. Сетивата му бяха изострени до краен предел и правеха всичко да изпъква с невероятна яснота.
— Ще погледнете ли по-сериозно на мен, ако се закълна, че никога преди не съм изричал тези думи? Никога не съм казвал на някоя жена, че я обичам, това е самата истина, госпожице Сетън, защото, преди да зърна лицето ви, не познавах това чувство.
Тя отново докосна ръката му с ветрилото си.
— Сигурна съм, че се забавлявате добре и че се имате за много умен, господин Бродерик, но ви уверявам, че бихте намерил много по-отзивчив партньор в лицето на братовчедка ми Мери, Елизабет Лаури или друга някоя от многото жени, които изглеждат запленени от чара ви. — Тя насмешливо го измери с поглед от главата до петите, очевидно намеквайки за изобилието от дантела по маншетите му. — Мъже като вас…