Внезапно вратата се отвори и Пенелопа съзря самодоволното лице на Виктор Чадуик. В едната си ръка той държеше бутилка с вино, а в другата — кристални чаши. Влезе в стаята, а един от войниците му затвори вратата след него.
— Искрено се надявам, че се чувстваш добре тук — небрежно каза той, сякаш се намираха в кабинета на чичо й Уилям или в балната зала на семейство Хънтланд.
Пенелопа не му отговори. Виктор сложи бутилката и чашите на масичката до вечерята й, след което се приближи към огъня, за да се стопли.
— Не си вечеряла. Не ти ли харесва храната? Мога да поръчам нещо друго.
— Не съм гладна — спокойно отвърна тя. — Предпочитам да изчакам. Ще вечерям по-късно у дома.
Виктор я погледна присмехулно.
— Ще се наложи да чакаш доста дълго, Пенелопа.
— Съмнявам се.
Младата жена знаеше, че ако загубеше надежда, с нея бе свършено.
Виктор любопитно се вгледа в лицето й, сякаш я виждаше за пръв път.
— Тогава може би ще пийнеш малко вино. Това тук е от превъзходна реколта.
— Не — лаконично отказа тя.
Виктор въздъхна, но бе ясно, че все още не се бе отказал от подлата си игра.
— Никога не съм предполагал — каза той, наливайки вино в чашата си, — че изтънчената и скромна Пенелопа Сетън Бродерик ще си намери любовник, при това не друг, а Синьото острие, както сам нарича себе си този негодник. Ти наистина много ме разочарова. Щом си била недоволна от съпруга си, трябваше да дойдеш при мен.
Сега тя осъзна защо я бе гледал така странно. Жена, която вече е имала един любовник, може да има и друг. Виното, тази стая вместо затвора… той очевидно желаеше да я прелъсти.
Ако започнеше да се държи като невинна и предана съпруга и гневно отхвърляше неприличните му предложения, Виктор можеше да заподозре, че Синьото острие е собственият й съпруг. Пенелопа нямаше да допусне това, но само като си представи, че Чадуик би могъл да я докосне, усети да й призлява.
— Всъщност никога не ми е хрумвала тази възможност — сериозно каза тя. — Предполагам, защото винаги съм те възприемала като по-голям брат и скъп семеен приятел.
— Винаги съм те обичал, Пенелопа.
— Като приятел — каза тя, усъмнявайки се в думите му.
Той изглеждаше силно раздразнен.
— Нямаше токова дълго да настоявам да се омъжиш за мен, ако те обичах само като приятел. И нямаше да бъда така огорчен от отказа ти, ако не те обичах по много по-различен начин, Пенелопа.
Тя само поклати глава.
— Можем да бъдем нещо повече от приятели — тихо рече Виктор. — Наистина ти вече си омъжена за онзи безхарактерен глупак и неразумно се обвърза с един опасен престъпник, но аз ти прощавам всичко. Двамата можем да опитаме отново. Още тази вечер.
— Не. Никога.
Усмивката най-сетне изчезна от лицето му.
— Мога да получа онова, което искам, и без твоето съгласие. Ти си само една прелюбодейка. Кой би повярвал, че не си дошла тук по своя воля? Кой би повярвал на жена, която вече е измамила клетия си слабоумен съпруг? Да — каза той, сякаш току-що бе осъзнал смисъла на думите си, — мога да получа от теб всичко, което пожелая.
Внезапно я обзе паника. Колкото и да бе уплашена обаче, трябваше да се опита да скрие това от него, защото чувстваше, че в противен случай реакцията й само още повече щеше да го възбуди.
— Би могъл да го сториш — каза тя, опитвайки се да успокои дишането си, — но аз ще ти се съпротивлявам с всички сили. Не ме принуждавай да правя това, Виктор. Някога с теб бяхме приятели.
— Отново тази дума — промърмори той. — Е, някога може и да сме били приятели, но всичко между нас приключи, когато ти провали плановете ми, омъжвайки се за онова конте Бродерик — с дрезгав глас рече Виктор. — Трябва да признаеш, че стори това само заради парите му.
— Може би — отвърна Пенелопа. Тя желаеше да отклони вниманието му от Максимилиан.
— Никога не бях предполагал, че ще се продадеш за пари, Пенелопа — гневно каза той. — Отхвърляйки предложенията ми, ти всъщност си се надявала да срещнеш някой още по-богат. Ако знаех това, може би щях да се опитам да увелича капиталите си. — Той шумно остави чашата на масата. — Разбирам, че Бродерик те е примамил с парите си, но можеш ли да ми кажеш как точно успя да стори това онзи негодник Синьото острие? Какво ти даде той, с което аз не бих могъл да те даря? — попита той, изправен пред нея. — Сърцето си? — процеди през зъби й внезапно извърна главата й към себе си. Сетне притисна отвратителните си студени устни към едната й буза. — Сърцето си? — изсъска присмехулно, стиснал лицето й с двете си ръце. — Каква романтична глупост. Мислех те за по-разумна.
Виктор отново наведе глава, за да я целуне. Миг преди да докосне устните й, Пенелопа извика: